Уили Диксън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
биография |
||
Ред 11:
'''Уили Диксън''' (на [[английски език|английски]] ''Willie Dixon'') е [[САЩ|американски]] [[блус]] [[музика]]нт, [[бас|басист]], композитор и певец.
Ако [[Мъди Уотърс]] е кралят , то Уили Диксън е “сивият кардинал” на блуса. Така се стичат обстоятелствата в историята на чикагския блус, че огромната си работа Диксън, извършва в сянка, невидимо за широката публика. Така той създава, най-стойностните си произведения, включително и блус-химна “Hoochie Coochie Man”. Той участва активно в най-добрите записи на [[Бо Дидли]], [[Съни Бой Уилямсон ІІ]], [[Литъл Уолтър]], [[Отис Ръш]], [[Коко Тейлър]] и разбира се – на стълбовете на чикагския блус – [[Мъди Уотърс]] и [[Хаулин Уулф]].
Влиянието на Диксън се разпростира и извън пределите на блуса. “Little Red Rooster” и “I Just Want To Make Love To You” са в репертоара на [[Ролинг Стоунс]] вече 40 години. Със “Spoonfull” започва кариерата на [[Крийм]], а “I Can’t Quit You Baby” и “You Shook Me” служат като фундамент на хеви-блуса на [[Лед Цепелин]].
==Биография==
Уили Джеймс Диксън е роден на 1 юли 1915г. във Виксбърг, Мисисипи в многодетно семейство.Силно е повлиян от майката Дейзи, която има навика да говори в рими и скоро малкия Уили ще се научи да прави същото. Първото истинско музикално влияние, получава на 7-годишна възраст, когато бяга от училище, за да слуша групата на пианиста [[Литъл Брадър Монтгомъри]] (Little Brother Montgomery). Като младеж пее с вокалния госпъл квартет Юнийн Джубилии (Union Jubilee) в тяхната радио-програма.
На 17 години напуска Виксбърг и се премества в Чикаго, за да стане боксьор. Една година по-късно е обявен за Шампион по бокс - тежка категория на щата Илинойс. Въпреки ранния успех, Диксън изиграва само четири двубоя като професионален боксьор, поради възникнали финансови разногласия с менажера му.
Той се отказва от бокса и започва музикалната си кариера през 1940г., сформирайки групата Файв Бризиис (Five Breezes) с Ленърд “Байби Дуу” Кастън (Leonard "Baby Doo" Caston). Те записват няколко песни до 1941г., но същата година Уили е арестуван, тъй като отказва да получи повиквателните си за армията на САЩ. През 1942г. е обявен за негоден да служи в армията и Диксън прави нова група Фоур Джъмпс ъф Джайв (Four Jumps of Jive), с която свирят в Чикагските клубове и записват за “Меркюри” (Mercury). През 1945г. заедно с “Байби Дуу” Кастън и китаристът Бернардо Денис (Benardo Dennis) под името ”Биг Трий Трио” (Big Three Trio) изнасят редица концерти, включително и с [[Мъди Уотърс]].
Биг Трий Трио сключват първия си договор с “Бълет рекърдс” ( Bullet Records),а през 1947г. с “Калъмбия Рекърд” (Columbia Records ). Докато свири в Биг Трий Трио, Ули се запознава с Фил и Ленърд Чес, двама братя, които съвсем скоро са създали “[[Чес Рекърдс]]”.След разпадането на Биг Трий Трио, те наемат Диксън на пълен работен ден в студиото. Голямата разлика между Диксън и другите блс-музиканти е способността му да пише, чете, композира и аранжира музика, която скоро го прави незаменим авторитет в “[[Чес Рекърдс]]”. Той напуска братята Чесв периода 1957-59г., когато се премества в “Кобра Рекърдс” (Cobra Records), след което отново се завръща и остава през по-голямата част от 60-те години.
През 70-те години активно записва за “Оватион” (Ovation), “Калъмбия” и “Ямбуу” (Yamboo), и изнася множество концерти.
През 1980г. е вписан в Залата на слава на Блус Фондацията.
През 1987 му е извършена сърдечна операция, която възпрепятства спира кариерата му.
През 1989г. Диксън публикува автобиографията си “Аз съм блусът”.
Умира на 76-годишна възраст на 29 януари 1992г. в Бурбанк, Карифорния.
[[Категория:Американски музиканти|Диксън, Уили]]
| |||