Уили Диксън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълнителна биография |
мРедакция без резюме |
||
Ред 28:
На 17 години напуска Виксбърг и се премества в Чикаго, за да стане боксьор. Една година по-късно е обявен за Шампион по бокс – полутежка категория за аматьори на щата Илинойс. Въпреки ранния успех (за кратко дори е спаринг-партньор на великия Джо Луис), Диксън изиграва само четири двубоя като професионален боксьор, поради възникнали финансови разногласия с менажера му.
Той се отказва от бокса и започва музикалната си кариера през 1940г., сформирайки групата Файв Брийзис (Five Breezes) с Ленърд “Бейби Дуу” Кастън (Leonard "Baby Doo" Caston). Те записват няколко песни до 1941г., но същата година Уили е арестуван на сцената, по средата на концерт, тъй като отказва да получи повиквателните си за армията на САЩ. Този арест е направен с назидателна цел, но Диксън не се предава лесно. За този период той си спомня: “Мен ме съдиха и аз им казах, че не чувствам за свой дълг да отида на война, тъй като условията, в които живее моят народ ни прави не граждани , а субекти. На няколко съдебни заседания аз повтарях- “Защо да работя за или да защитавам този, който убива моя народ?” След като ме бяха поставили в такива условия на живот, за какъв дявол да умирам за тях? Десет месеца ме държаха в затвора на хляб и вода. 30-40 пъти ме разкарваха до съда. Аз се позовах на 14-та и 15-та поправка на Конституцията. Говориха ми, че някой ме е подучил. Но образованието си аз съм получил от улицата . Даже писаха на майка ми, колко лошо постъпвам, че не искам да ходя в армията. В крайна сметка във вестниците писаха, че са ме осъдили на 5 години и 10 000 долара глоба, но всъщност ме пуснаха на следващия ден...” Така или иначе, военните потулват случая, за да не се вдига много шум и през 1942г. Диксън е обявен за негоден да служи в армията.
Диксън прави нова група Фоур Джъмпс ъф Джайв (Four Jumps of Jive), с която свирят в Чикагските клубове и записват за “Меркюри” (Mercury). През 1945г. заедно с “Бейби Дуу” Кастън и китаристът Бернардо Денис (Benardo Dennis) под името ”Биг Трий Трио” (Big Three Trio) изнасят редица концерти, а в свободното си време Диксън свири и с [[Мъди Уотърс]].
Биг Трий Трио сключват първия си договор с “Бълет рекърдс” ( Bullet Records),а през 1947г. с “Калъмбия Рекърд” (Columbia Records ). Докато свири в Биг Трий Трио, Уили се запознава с Фил и Ленърд Чес, двама братя, които съвсем скоро са създали “[[Чес Рекърдс]]”.След разпадането на Биг Трий Трио, те наемат Диксън на пълен работен ден в студиото. Голямата разлика между Диксън и другите [[блус]]-музиканти е способността му да пише, чете, композира и аранжира музика, която скоро го прави незаменим авторитет в “[[Чес Рекърдс]]”.
През 1953 Диксън прави няколко самостоятелни записа, но Ленърд Чес не е очарован от тези му опити – той иска да задържи Диксън като движеща сила в композирането, продуцирането и аранжирането на песните на изпълнителите, работещи за “Чес Рекърдс”, както и в издирването на нови таланти.
Когато братята Чес отказват да привлекат Отис Ръш, когото Диксън счита за бъдеща звезда, той ги напуска и се премества в “Кобра Рекърдс” (Cobra Records).
През 60-те години Уили Диксън организира за гастроли в Европа American Folk Blues Festival, в който участват редица блус-звезди като [[Джон Лий Хукър]] (John Lee Hooker), [[Т-Бон Уокър]](T-Bone Walker) и мн. др. По това време той сформира групата The Chicago Blues All Stars, която в различни състави съществува и в наши дни.
| |||