Разлика между версии на „Бошняшки език“

редакция без резюме
м (Робот Добавяне: lv:Bosniešu valoda)
}}
 
'''БошняшкиятБосненски език''' (на бошняшкибосненски: ''bosanski jezik'', {{lang-hr|Bošnjački jezik}}, {{lang-sr|Бошњачки језик}}) е [[южнославянски езици|южнославянски език]]. Той е национален стандартен език на [[бошняци]]те ([[мюсюлмани (народ)|босненските мюсюлмани]]), който е базиран на [[щокавски диалект|щокавския]] ''йекавски'' диалект, като за писменост се използва [[латиница]]та. На бошняшки език говорят около 2 милиона души в [[Босна и Херцеговина]], [[Черна гора]], [[Сърбия]] и [[Хърватия]], както и неустановен брой емигранти в [[Турция]], в [[Европа|европейските]] страни и [[Северна Америка]]. БошняшкиятБосненският език под това наименование (bosanski jezik) е приет за един от трите официални езика в Босна и Херцеговина наред със [[сръбски език|сръбски]] и [[хърватски език|хърватски]]. БошняшкиБосненски, сръбски и хърватски са един език в лингвистично отношение, наричан до [[1991]], а и все още [[сърбохърватски език|сърбо-хърватски]] или хърватско-сръбски език, главно извън територията на четирите страни, говорещи на него (Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора), въпреки че това название има недостатъци и предизвиква различни възражения. Разликите между тях са съпоставими с разликите между британски, американски и австралийски английски.
 
== Име на езика ==
 
== Характерни особености ==
Според хърватски източници, бошняшкиятбосненският език се обляга върху сръбския език с ''йекавски'' изговор, особено в морфологично и синтактично отношение, както и по отношение на терминологията.
 
Според бошняшки източници обаче, този език не е сръбски и е стандартизиран с речника на [[Алия Исакович]], граматиката на [[Джевад Яхич]], [[Сенахид Халилович]] и [[Исмаил Палич]] и правописа на Сенахид Халилович, въпреки че този езиков стандарт все още не се е наложил изцяло в медиите на бошняците в Босна и Херцеговина.
 
Популярно е мнението, че бошняшкиятбосненският език е преименуван [[сърбохърватски език]], какъвто е бил в официална употреба по времето на [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. На практика обаче още тогава е признато съществуването на т.нар. ''босненскохерцеговски стандартноезиков изказ'', който официално е смятан за ''южен подвариант'' на сърбохърватския език. Така например, в „Езиковия съветник“ (''Jezički savjetnik'') на [[Милан Шипка]], издаден в [[Сараево]] през [[1975]] г., на стр. 44 се казва следното:
 
{{цитат|„Основата на автентичността на стандартноезиковия изказ в Босна и Херцеговина се състои в употребата на узаконени езикови особености, каквито са:
* лексикални особености: ''grah'' (боб), ''mrkva'' (морков) (срещу сръбските ''pasulj'', ''šargarepa''), ''paradajz'' (домат), ''hiljada'' (срещу хърватските ''rajčica'', ''tisuća'') и т.н.“}}
 
Езиковите норми, които се налагат понастоящем в бошняшкиятбосненският език чрез „Правописа“ на Халилович и „Речника“ на Исакович запазват малък брой форми, идентични със сръбските, като напр. ''ko'', ''šta'' (какво), ''hemija'' (химия), ''hirurgija'' (хирургия) и др., а налагат в по-голяма степен форми като ''historija'' (история), ''općina'' (община), ''organizirati'' (организирам), ''informirati'' (информирам) (а не ''istorija'', ''opština'', ''organizovati'', ''informisati'').
 
== История ==
Езиковите паметници със специфичен бошняшкиятбосненският език (т.е. такива, които не са писани на смесица от [[църковнославянски език|църковнославянски]] и народен език, използван при надписите от надгробните камъни през [[14 век|14]] и [[15 век]]), са от [[16 век|16]] и [[17 век]]. От този период е т.нар. [[алхамиядо литература]], писана с модифицирана [[арабска азбука]], наречена ''аребица'' на ''щокавско-икавски'' и ''йекавски'' разговорен език, както и първият босненски речник (на ''щокавско-икавски'' диалект) — римуван босненско-[[турски език|турски]] [[глосар]] — ''„Потур шахиди“'' ([[1631]]) от [[Мехмед Ускуфи]]. През същия период, в кореспонденцията на босненските мюсюлмански първенци често се използва т. нар. [[босанчица]] (босненски вариант на старата [[кирилица]]), известна още и под името ''„беговица“'' (писменост на бейовете).
 
През [[19 век]] и особено в края на века, културната дейност сред бошняците става по-всеобхватна. Езикът, който се използва за тази цел, се нарича различно: ''сърбохърватски'', ''хърватски'', ''бошняшки'', ''сръбски'', ''босненски''. Управлението на [[Австро-Унгария|австроунгарската]] монархия довежда до окончателно налагане на латиницата като писменост и до разцвет на литература на език, който може да се характеризира като ''босненско-хърватски''. Най-изтъкнатите представители на тази литература са [[Сафет Башагич]], [[Едхем Мулабдич]] и [[Муса Чазим Чатич]]. По своя облик, езикът на тази литература не се отличава съществено от хърватския стандарт, но се характеризира с редица ''ислямизми'' или ''ориентализми'' (заемки от турски, [[арабски език|арабски]] и др.), както и с характерни фонетични особености, присъщи за говорите на бошняците.
В периода на съществуване на двете [[Югославия|Югославии]] господства тезата за наличието на общ език за трите основни националности в Босна и Херцеговина. Наименованието на този език най-често е ''сърбохърватски'', а по-рядко ''хърватскосръбски''.
 
След разпадането на СФРЮ и войната в Босна и Херцеговина, се извършва окончателна стандартизация на бошняшкиябосненския език. В предговора към ''„Граматиката на бошняшкиябосненския език“'' ([[2000]]) Джевад Яхич изтъква, че отличителни черти на бошняшкиябосненския стандартен език са по-честата употреба на ориентализми и въвеждането на фонемата ''х'' в значителен брой думи, дори и там, където не е етимологично обосновано, като отражение на особеностите на говора на бошняците.
 
== Външни препратки ==
245

редакции