Разлика между версии на „Бошняшки език“

редакция без резюме
 
== Име на езика ==
Името на езика е спорно. Според хърватските и сръбски [[лингвистика|лингвисти]], които смятат, че [[бошняци]]те трябва да наричат езика си ''бошняшки'', а не ''босненски'', като се обосновават, че езикът би трябвало да се нарича по народа, а не по страната. БошняшкитеБосненскиките лингвисти пък смятат, че такова становище има политически измерения, понеже сърбите и хърватите се боели да не би чрез названието бошняшкия език да се наложи като единствен [[официален език]] в Босна и Херцеговина. Тези противоречия са една от основните пречки бошняшкиятбосненският език да бъде признат в Сърбия и Хърватия.
 
== Диалектна основа ==
Езиковите паметници със специфичен босненският език (т.е. такива, които не са писани на смесица от [[църковнославянски език|църковнославянски]] и народен език, използван при надписите от надгробните камъни през [[14 век|14]] и [[15 век]]), са от [[16 век|16]] и [[17 век]]. От този период е т.нар. [[алхамиядо литература]], писана с модифицирана [[арабска азбука]], наречена ''аребица'' на ''щокавско-икавски'' и ''йекавски'' разговорен език, както и първият босненски речник (на ''щокавско-икавски'' диалект) — римуван босненско-[[турски език|турски]] [[глосар]] — ''„Потур шахиди“'' ([[1631]]) от [[Мехмед Ускуфи]]. През същия период, в кореспонденцията на босненските мюсюлмански първенци често се използва т. нар. [[босанчица]] (босненски вариант на старата [[кирилица]]), известна още и под името ''„беговица“'' (писменост на бейовете).
 
През [[19 век]] и особено в края на века, културната дейност сред бошняците става по-всеобхватна. Езикът, който се използва за тази цел, се нарича различно: ''сърбохърватски'', ''хърватски'', ''бошняшкибосненски'', ''сръбски'', ''босненскибошняшки''. Управлението на [[Австро-Унгария|австроунгарската]] монархия довежда до окончателно налагане на латиницата като писменост и до разцвет на литература на език, който може да се характеризира като ''босненско-хърватски''. Най-изтъкнатите представители на тази литература са [[Сафет Башагич]], [[Едхем Мулабдич]] и [[Муса Чазим Чатич]]. По своя облик, езикът на тази литература не се отличава съществено от хърватския стандарт, но се характеризира с редица ''ислямизми'' или ''ориентализми'' (заемки от турски, [[арабски език|арабски]] и др.), както и с характерни фонетични особености, присъщи за говорите на бошняците.
 
В периода на съществуване на двете [[Югославия|Югославии]] господства тезата за наличието на общ език за трите основни националности в Босна и Херцеговина. Наименованието на този език най-често е ''сърбохърватски'', а по-рядко ''хърватскосръбски''.
245

редакции