|
| награди = [[Knight of the Order of the Thistle]]<br>[[Knight Grand Cross of the Order of the Bath]]<br>[[Order of the Bath|Companion of the Order of the Bath]]</br>[[Орден за заслуги]] & [[medal bar|Bar]]<br>[[Военен кръст]]</br>Споменат в официални комюникета - 13 пъти<ref name="H&K"/>
| родства =
| по-късна работа = Commandant of theКомендант [[Army Cadet Force]], [[ScotlandШотландия]]<br />[[ColonelПолковник]] of theна [[The Cameronians (Scottish Rifles)|Cameronians]]<br />[[Lordлорд Lieutenant]]лейтенант ofна [[Ross and Cromarty]]<br />[[Lord High Commissioner]] to the General Assembly of the [[Church of Scotland]]
}}
[[Генерал]] [[сър]] '''Ричард Нъгент О'Конър''', носител на [[Order of the Thistle|KT]], [[Орден на банята]], [[Орден за заслуги]] & [[medal bar|Bar]], [[Военен кръст]], [[Aide-de-camp|ADC]], (на [[английски език|английски]]: ''General Sir Richard Nugent O'Connor'', [[21 август]] [[1889]] – [[17 юни]] [[1981]]) е [[Англия|английски]] [[генерал]] командващ [[Западна пустинна част|Западната пустинна част]] в първите години на [[Втората световна война]]. Той е полеви командир на [[операция Компас]], при която унищожават по-голямата [[Италия|италианска]] армия. Това принуждава [[Адолф Хитлер]] да изпрати [[Немски африкански корпус|Немския африкански корпус]], командван от [[Ервин Ромел]]. На [[6 април]] [[1940]] г. О'Конър е пленен от германски разузнавателен патрул и прекарва близо две години в италиански лагер за военнопленници. Успява да избяга през [[декември]] [[1943]] г. и през [[1944]] г. командва британския 8-ми корпус в [[Нормандия]] и по време на [[операция Маркет-Гардън]]. През 1945 г. е главнокомандващ на източното командване в Индия, а в края на британското управление там оглавява северното командване. Преди да се пенсионира от армията е адютант-генерал в [[Лондон]], оглавява администрацията, личния състав и организацията на британската армия.
== Италианската офанзива и операция Компас ==
<!--
[[Image:AfricaMap1.jpg|thumb|The Italian Offensive and [[Operation Compass|Operation ''Compass'']] [[September 13]] [[1940]] – [[7 February]] [[1941]] (Click to enlarge).]]
Italy declared war on [[United Kingdom|Britain]] and [[France]] on [[10 June]] [[1940]] and, soon after, O'Connor was appointed Commander of the [[Western Desert Force]]. He was tasked by [[Henry Maitland Wilson|General Maitland Wilson]], commander of the Army of the Nile, to protect [[Egypt]] and the [[Suez Canal]] from Italian attack{{Fact|date=June 2007}}.
[[Image:AfricaMap1.jpg|thumb|Италианската офанзива и [[операция Компас]] [[13 септември]] [[1940]] г. – [[7 февруари]] [[1941]] г.]]
On [[13 September]], Graziani struck: his leading divisions advanced sixty miles into Egypt where they reached the town of [[Sidi Barrani]] and, short of supplies, began to dig in<ref>Keegan (2005), p187</ref>. O'Connor then began to prepare for a counterattack. He had the [[British 7th Armoured Division|7th Armoured Division]] and the [[Indian 4th Infantry Division]] along with two brigades<ref>Keegan (2005), pp.187/8</ref>. In total he had around 36,000 men. The Italians had nearly five times as many troops along with hundreds more tanks and artillery pieces and the support of a much larger air force. Meanwhile, small raiding columns were sent out from the 7th Armoured and newly formed [[Long Range Desert Group]] to probe, harass, and disrupt the Italians (this marked the start of what became the [[Special Air Services]]). The [[Royal Navy]] and [[Royal Air Force]] supported by bombarding enemy strongpoints, airfields and rear areas<ref name="K189">Keegan (2005), p189</ref>.
На [[10 юни]] [[1940]] г. [[Италия]] обявява война на [[Англия]] и [[Франция]]. Скоро след това О'Конър е назначен за командир на Западната пустинна част. От [[Henry Maitland Wilson|генерал Maitland Wilson]] получава задачата да защитава [[Египет]] и [[Суецки канал|Суецкия канал]].
[[Image:Matilda Compass.jpg|thumb|right|A Matilda tank advances through Egypt as part of Operation ''Compass''.]]
На 13 септември Грациани атакува и дивизиите под негово командване навлизат 60 мили в Египет, до град [[Сиди Барани]], където се окопават в очакване на продоволствия<ref>Keegan (2005), p187</ref>. О'Конър започва подготовка за контраатака. Той разполага с британската 7-ма бронетанкова дивизия и индийската 4-та пехотна дивизия, както и с две бригади<ref>Keegan (2005), pp.187/8</ref>. Общият брой на войниците под негово командване е 36000. Италианците разполагат с близо пет пъти повече пехота, повече танкове, артилерия и самолети. Докато тече подготовката малки формирования от 7-ма бронетанкова дивизия и новосформираната широкообхватна (дългобойна) пустинна група започва серия малки атаки срещу различни италиански формирования (това слага началото на [[Special Air Services]]). Кралският военноморски флот и Кралските военновъздушни сили обстрелват противниковите укрепления, летища и тилови райони<ref name="K189">Keegan (2005), p189</ref>.
The counteroffensive, [[Operation Compass|Operation ''Compass'']], began on [[8 December]] [[1940]]. O'Connor's relatively small force of 31,000 men, 275 tanks and 120 artillery pieces, ably supported by an RAF wing and the [[Royal Navy]], broke through a gap in the Italian defences at Sidi Barrani near the coast. The Desert Force cut a swath through the Italian rear areas, stitching its way between the desert and the coast, capturing strongpoint after strongpoint by cutting off and isolating them, The Italian guns proved to be no match for the heavy British [[Matilda tank]]s and their shells bounced off the armour.<ref name="K189"> By mid-December the Italians had been pushed completely out of Egypt, leaving behind 38,000 prisoners and large stores of equipment<ref>Keegan (2005), p190</ref>.
[[Image:Matilda Compass.jpg|thumb|right|Танк Матилда напредващ през Египет като част от операция Компас.]]
Контраофанзивата, [[операция Компас]], започва на [[8 декември]] [[1940]] г. Сравнително малката формация на О'Конър състояща се от 31000 войника, 275 танка и 120 артилерийски оръдия, поддържана от авиацията и военноморските сили, осъществява пробив през пролука в защитната линия между пустинята и брега. Един след друг са превзети няколко укрепени лагера. Италианските оръдия се оказват неефективни срещу пехотния танк Матилда.<ref name="K189"> До средата на декември италианците са изтласкани от Египет, пленени са около 38000 войника и голям брой екипировка и оборудване<ref>Keegan (2005), p190</ref>.
The Desert Force paused to rest briefly before continuing the assault into Italian Libya against the remainder of Graziani's disorganised army. At that point, the Commander-in-Chief Middle East [[Archibald Wavell, 1st Earl Wavell|General Sir Archibald Wavell]] ordered the 4th Indian Division withdrawn to spearhead the invasion of [[Italian East Africa]].<ref name="K191">Keegan (2005), p.191</ref> This veteran division was to be replaced by the inexperienced [[6th Australian Division]], which, although tough, was untrained for desert warfare<ref name="K191"/>. Despite this setback, the offensive continued with minimum delay, and by the end of December the 6th Australian besieged and took [[Bardia]], which fell along with 40,000 more prisoners and 400 guns<ref>Keegan (2005), p192</ref>.
Британската формация спира за кратко настъплението преди да продължи към Либия, срещу останалата част на дезорганизираната армия на Грациани. В този момент главнокомандващия в близкия изток генерал Арчибалд Уейвъл нарежда индийската 4-та дивизия да бъде прехвърлена, за да води авангарда на нападението срещу италианската източна Африка.<ref name="K191">Keegan (2005), p.191</ref> Тя е заменена с неопитната австралийска 6-та дивизия, която е неопитна и необучена за бой в пустинни условия<ref name="K191"/>. Въпреки това настъплението продължава и до края на декември австралийците обсаждат и превземат [[Бардия]], където са взети около 40000 военнопленници и 400 оръдия<ref>Keegan (2005), p192</ref>.
In early [[January]] [[1941]], the Western Desert Force was redesignated [[British XIII Corps|XIII Corps]]. On [[9 January]], the offensive resumed. By [[12 January]] the strategic fortress port of [[Tobruk]] was surrounded. On [[22 January]] it fell and another 27,000 Italian [[POW]]s were taken along with valuable supplies, food, and weapons<ref>Keegan (2005), p193</ref>. As Tobruk fell it was decided to have XIII Corps answerable directly to Wavell at HQ Middle East Command, removing HQ British Troops Egypt from the chain of command,<ref>Mead (2007), p.332</ref> a move that O'Connor not only approved of but had suggested earlier{{Fact|date=June 2007}}. On [[26 January]] the remaining Italian divisions in eastern Libya began to retreat to the northwest along the coast. O'Connor promptly moved to pursue and cut them off, sending his armour southwest through the desert in a wide flanking movement, while the infantry gave chase along the coast to the north<ref>Keegan (2005), p194</ref>. The lightly armoured advance units of [[4th Mechanised Brigade (United Kingdom)|4th Armoured Brigade]] arrived at [[Beda Fomm]] before the fleeing Italians on [[5 February]], blocking the main coast road and their route of escape. Two days later, after a costly and failed attempt to break through the blockade, and with the main British infantry force fast bearing down on them from [[Bengazi]] to the north, the demoralised, exhausted Italians unconditionally capitulated<ref>Keegan (2005), p196</ref>. O'Connor and Dorman-Smith cabled back to Wavell, "Fox killed in the open..."<ref>Barnett (1999), p.58</ref>
В началото на [[януари]] [[1941]] г. Западната пустинна част е преименувана на 13-ти корпус. На [[9 януари]] офанзивата продължава. На [[12 януари]] е обкръжен [[Тобрук]], който пада на [[22 януари]]. Пленени са 27000 войници заедно амуниции, продоволствия и оръжия<ref>Keegan (2005), p193</ref>. След като е превзет Тобрук 13-ти корпус, до този момент командван от Уейвъл, преминава под директното командване на О'Конър<ref>Mead (2007), p.332</ref>. На [[26 януари]] оцелелите италиански дивизии в източна Либия започват отстъпление в посока северозапад по крайбрежната линия. О'Конър изпраща бронетанковите си части на югозапад през пустинята, докато пехотните преследват отстъпващите италианци<ref>Keegan (2005), p194</ref>. Леко бронираните авангардна част от 4-та бронетанкова бригада достигат Беда Фом преди италианците, блокират основния крайбрежен път и отрязват пътя за отстъпление. Два дни по-късно след редица неуспешни опити да пробият блокадата, преследвани от основните британски пехотни части, деморализираните и изтощени италианци се предават<ref>Keegan (2005), p196</ref>. О'Конър и Дорман-Смит изпращат съобщение на Уейвъл: ''Fox killed in the open...''<ref>Barnett (1999), p.58</ref>.
В рамките на два месеца 13-ти корпус (Западната пустинна част) напредва 800 мили, унищожава италианска армия от десет дивизии, взема 130000 военнопленници, 400 танка и 1292 оръдия с цената на 500 убити и 1373 ранени<ref>Dupuy (1986)</ref>. Като признание О'Конър е ръкоположен [[Order of the Bath|Knight Commander of the Order of Bath]], първият с две рицарски звания.
In two months, the XIII Corps/Western Desert Force had advanced over {{convert|800|mi|km}}, destroyed an entire Italian army of ten divisions, taken over 130,000 prisoners, 400 tanks and 1,292 guns at the cost of 500 killed and 1,373 wounded.<ref>Dupuy (1986)</ref> In recognition of this, O'Connor was made a [[Order of the Bath|Knight Commander of the Order of Bath]], the first of his two knighthoods.
-->
== Обрат и пленяване ==
[[Image:AfricaMap2.jpg|right|thumb| Rommel'sПървата firstофанзива offensiveна Ромел — [[24 Marchмарт]] [[1941]] г. – [[15 Juneюни]] [[1941]] г.]] ▼<!--
В статегически аспект операция Компас не е завършена, италианците все още контролират голяма част от Либия и разполагат с войски, а наличието на сили на Оста в Африка представлява потенциална заплаха за Египет и Суецкия канал. О'Конър се опитва да убеди Уейвъл да му позволи да атакува към [[Триполи]], за да довърши започнатото. Уейвъл и генерал лейтенант сър [[Henry Maitland Wilson]] (вече военен губернатор на [[Киренайка]]) се съгласяват,<ref name="M333">Mead (2007), p.333</ref> и 13-ти корпус продължава настъплението. Когато достигат Ел Агейла, [[Уинстън Чърчил]] нарежда да спрат.<ref name="M333"/> Германия [[Операция Марита|напада Гърция]] и на Уейвъл е наредено да изпрати натам всички налични части колкото се може по бързо. Прехвърлени са австралийската 6-та дивизия, част от 7-ма бронетанкова дивизия, голяма част от припасите и въздушната поддръжка за тази както се оказва обречена операция. 13-ти корпус е силно намален, а О'Конър е назначен за командир британските войски в Египет.<ref name="M333"/>
▲[[Image:AfricaMap2.jpg|right|thumb|Rommel's first offensive — [[24 March]] [[1941]] – [[15 June]] [[1941]].]]
In a strategic sense, however, the victory of Operation ''Compass'' was not yet complete; the Italians still controlled most of Libya and possessed forces which would have to be dealt with. The Axis foothold in [[North Africa]] would remain a potential threat to Egypt and the Suez Canal so long as this situation continued. O'Connor was aware of this and urged Wavell to allow him to push on to [[Tripoli]] with all due haste to finish off the Italians. Wavell concurred as did Lieutenant-General Sir [[Henry Maitland Wilson]], now the military governor of [[Cyrenaica]],<ref name="M333">Mead (2007), p.333</ref> and XIII Corps resumed its advance. But O'Connor's new offensive would prove short-lived. When the corps reached [[El Agheila]], just to the southwest of Beda Fomm, [[Winston Churchill|Churchill]] ordered the advance to halt there.<ref name="M333"/> The Axis [[Battle of Greece|had invaded Greece]] and Wavell was ordered to send all available forces there as soon as possible to oppose this. Wavell took the 6th Australian Division, along with part of 7th Armoured Division and most of the supplies and air support for this ultimately doomed operation. XIII Corps HQ was wound down and O'Connor appointed commander British Troops Egypt in Cairo.<ref name="M333"/>
През февруари 1941 г. [[Адолф Хитлер]] изпраща генерал [[Ервин Ромел]] и [[Немски африкански корпус|немския африкански корпус]] да подкрепят италианците в Либия. Уейвъл и О'Конър се изправят срещу противник, чиито действия в последствие му спечелват прозвището ''Пустинната лисица''. На [[31 март]] Ромел стартира първата си офанзива. Неопитната британска 2-ра бронетанкова дивизия е разбита и на [[2 април]] Уейвъл започва дискусия на проблемите с [[генерал-лейтенант]] [[сър]] [[Филим Ним]] (командир на британските и колониалните войски в Киренайка).<ref name="M333"/> О'Конър е повикан и пристига от Кайро на следващия ден, но отказва да поеме командването от Ним, тъй като не познава обстановката на бойните действия, а остава само като съветник.<ref name="M333"/>
Matters were soon to become much worse for the British. By March 1941, [[Adolf Hitler|Hitler]] had dispatched General [[Erwin Rommel]] along with the [[Afrika Korps|German Africa Corps]] to bolster the Italians in Libya. Wavell and O'Connor now faced a formidable foe under a commander whose cunning, resourcefulness, and daring would earn him the nickname "the Desert Fox". Rommel wasted little time in launching his own offensive on [[31 March]]. The inexperienced [[2nd Armoured Division (United Kingdom)|2nd Armoured Division]] was soundly defeated and on [[2 April]] Wavell came forward to review matters with [[Lieutenant-General]] Sir [[Philip Neame]], by now the commander commander of British and [[Commonwealth of Nations|Commonwealth]] troops in in Cyrenaica (Wilson having left to command the Allied expeditionary force in Greece).<ref name="M333"/> O'Connor was called forward and arrived from Cairo the next day but declined to assume Neame's command because of his lack of familiarity with the prevailing conditions. He agreed to stay to advise, however.<ref name="M333"/>
На 6 април О'Конър и Ним, са пленени от германски патрул близо до Мартуба, докато се предвижват към щаба си, който е преместен от Марауа към Тмими.<ref name="M333"/>
[[Image:O'Connor Captured.jpg|right|thumb|О'Конър (в средата) и други офицери след пленяването им от германците.]]
On [[6 April]] O'Connor and Neame, while travelling to their headquarters which had been withdrawn from Maraua to Tmimi, were captured by a German patrol near Martuba.<ref name="M333"/>
[[Image:O'Connor Captured.jpg|right|thumb|O'Connor (centre, middle distance) and other officers following their capture by the Germans.]]
-->
== В плен и бягство ==
== 8-ми корпус и Нормандия ==
[[Image:Normandy 13 - 30 June 44.jpg|thumb|[[ BattleБитка ofза Normandy|The Normandy CampaignНормандия]], от [[13 Juneюни]] toдо [[30 Juneюни]] [[1944]] г.]] ▼<!--
На [[21 януари]] [[1944]] г. О'Конър става командир на британския 8-ми корпус<ref name="M334">Mead (2007), p.334</ref>. Той се състои от гвардейска бронетанкова дивизия, 11-та бронетанкова дивизия, 15-та (шотландска) пехотна дивизия с 6-та гвардейска танкова бригада<ref name="M334"/> 8-ма група от кралската артилерия и 2-ри кралски гвардейски кавалерийски полк.
▲[[Image:Normandy 13 - 30 June 44.jpg|thumb|[[Battle of Normandy|The Normandy Campaign]], [[13 June]] to [[30 June]] [[1944]].]]
On [[21 January]] [[1944]] O'Connor became commander of [[British VIII Corps|VIII Corps]]<ref name="M334">Mead (2007), p.334</ref>. It consisted of the [[British Guards Armoured Division|Guards Armoured Division]], [[British 11th Armoured Division|11th Armoured Division]], [[British 15th (Scottish) Division|15th (Scottish) Infantry Division]] along with [[British 6th Guards Armoured Brigade|6 Guards Tank Brigade]],<ref name="M334"/> [[British 8th Army Group Royal Artillery|8 Group Royal Artillery]] and [[Household Cavalry Mounted Regiment|2 Household Cavalry Regiment]].
На [[11 юни]] [[1944]] г. О'Конър е челните елементи на 8-ми корпус пристигат в Нормандия в района на [[Кан (Северна Франция)|Кан]]. Първата задача на О'Конър (с 43-та (Уесекс) пехотна дивизия) е [[операция Епсом]], пробив от предмостието установено от 3-та канадска пехотна дивизия, пресичане на реките Одон и Орне, овладяване на възвишенията североизточно от Bretteville-sur-Laize и отрязване на Кан от юг<ref name="M334"/>. Пробивът и преминаването на реките са постигнати бързо. Командващият офицер и приятел от службата в Палестина, Монгомъри, поздравява О'Конър и корпусът под негово командване за успеха. За разлика от първите цели на плана обграждането на Кан се оказва значително по-тръдно. 8-ми корпус е изтласкан обратно до река Орне. О'Конър се опитва да овладее отново платцдарм по време на [[операция Юпитер]], но успехът е минимален. Въпреки че операцията не постигат тактическите си цели, Монгомъри е доволен от стратегическите ползи - ангажиране на германските бронетанкови резерви в областта на Кан.<ref name="M334"/>
На [[12 юли]] корпусът е изтеглен и служи за резерв<ref name="M334"/>. Следващата голяма офанзива, в която участва 8-ми корпус е [[операция Гудуд]]. По време на нея корпусът е лишен от пехотните си дивизии, но му е прикачена трета бронетанкова дивизия - 7-ма бронетанкова дивизия.<ref name="M334"/> Атаката започва на [[18 юли]] с масивна бомбардировка от страна на 9-ти военновъздушен флот (Ninth Air Force) и завършва на [[20 юли]] с насочена в три направления атака. Целите са овладяване на [[Bras]] и [[Hubert-Folie]] в дясно, [[Fontenay]] в ляво и [[Bourguébus|Bourguébus Ridge]] в центъра. Силни дъждове превръщат бойното поле в тресавище, основните цели не са постигнати, от които височините при Bourguebus са ключови за пробива.<ref name="M334"/>
On [[11 June]] [[1944]], O'Connor and the leading elements of VIII Corps arrived in Normandy in the sector around [[Caen]]. O'Connor's first mission (with [[43rd (Wessex) Infantry Division]] under command) was to mount [[Operation Epsom]], a break out from the bridgehead established by the [[3rd Canadian Infantry Division]], cross the [[Odon]] and [[Orne]] rivers, then secure the high-ground positions northeast of [[Bretteville-sur-Laize]] and cut Caen off from the south<ref name="M334"/>. The breakout and river crossings were accomplished promptly. O'Connor's commanding officer and friend from his days in Palestine, Montgomery, congratulated him and his Corps on their success. But cutting off Caen would prove much harder. VIII Corps was pushed back over the [[Orne River|Orne]]. O'Connor tried to re-establish a bridgehead during [[Operation Jupiter|Operation ''Jupiter'']], but met with little success. Although the operation had failed in its tactical objectives, Montgomery was pleased with the strategic benefits in the commitment and pinning of the German armoured reserves to the Caen locality.<ref name="M334"/>
След това корпусът с прикачена в допълнение 3-та пехотна дивизия е прехвърлен на югозапад от Кан, за да вземе участие в [[операция Блукоут]]<ref name="M335">Mead (2007), p.335</ref>. 15-та (шотландска) дивизия атакува към [[Vire]] на изток и [[Bois du Homme]] на запад, като целта е да се улесни американското настъпление по време на [[операция Кобра]].
After being withdrawn into reserve on [[12 July]],<ref name="M334"/> the next major action for VIII Corps would be [[Operation Goodwood|Operation ''Goodwood'']], for which the corps was stripped of its infantry divisions but had a third armoured division ([[7th Armoured Division (United Kingdom)|7th Armoured Division]]) attached.<ref name="M334"/> The attack began on [[18 July]] with a massive aerial bombardment by the [[Ninth Air Force|9th USAAF]], and ended on [[20 July]] with a three-pronged drive to capture [[Bras]] and [[Hubert-Folie]] on the right, [[Fontenay]] on the left and [[Bourguébus|Bourguébus Ridge]] in the centre. However, the attack ground to a halt in pouring rain, turning the battlefield into a quagmire, with the major objectives still not taken, notably the Bourguebus Ridge which was the key to any breakout.<ref name="M334"/>
Съюзниците започват подготовка за изтласкването на германците от Франция. О'Конър научава, че 8-ми корпус няма да вземе участие в тази фаза на кампанията<ref name="M335"/>. 8-ми корпус е разположен в резерв, заменен е от 12-ти корпус командван от генерал-лейтенант [[Neil Ritchie]]. В средата на август 11-та бронетанкова дивизия е прехвърлена към 30-ти корпус, а 15-та (шотландска) дивизия към 12-ти корпус.
Restored to its pre-invasion formation but with [[3rd Infantry Division (United Kingdom)|3rd Infantry Division]] attached, the corps was switched to the southwest of Caen to take part in [[Operation Bluecoat|Operation ''Bluecoat'']],<ref name="M335">Mead (2007), p.335</ref> formulated by O'Connor himself{{Fact|date=June 2007}}. 15th (Scottish) Division attacked towards [[Vire]] to the east and west of [[Bois du Homme]] in order to facilitate the [[United States|American]] advance in [[Operation Cobra|Operation ''Cobra'']]{{Fact|date=June 2007}}. A swift drive was followed by fierce fighting to the south during the first two days of the advance, with both sides taking heavy losses{{Fact|date=June 2007}}.
As the allies prepared to pursue the Germans from France, O'Connor learned that VIII Corps would not take part in this phase of the campaign<ref name="M335"/>. VIII Corps was placed in reserve, replaced by [[British XII Corps|XII Corps]] under Lieutenant-General [[Neil Ritchie]]{{Fact|date=June 2007}}. His command was reduced in mid-August, with the transfer of 11th Armoured Division to [[British XXX Corps|XXX Corps]] and 15th (Scottish) Division to XII Corps{{Fact|date=June 2007}}. While in reserve, O'Connor maintained an active correspondence with Churchill, Montgomery and others, making suggestions for improvements of armoured vehicles and addressing various other problems such as [[Combat stress reaction|combat fatigue]]{{Fact|date=June 2007}}. Some of his recommendations were followed up (such as for mounting "rams" on armoured vehicles in order to cope with the difficult [[hedgerow]] country), but most were ignored{{Fact|date=June 2007}}.
-->
== Операция Маркет-Гардън, Индия ==
[[Image:Ww2 map68.jpg|thumb|[[Операция Маркет-Гардън]]]]
|
