Ленарт Тощенсон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: it:Lennart Torstenson
м без {{сливане|Торстенсон}}, добавено изречение от другата статия
Ред 1:
{{сливане|Торстенсон}}
[[Картинка:Lennart Torstenson 2.jpg|thumb|300px|right|Ленарт Торстенсон]]
'''Ленарт Торстенсон''' (на [[шведски език|шведски]]: ''Lennart Torstensson'') (17 август 1603-7 април 1651) - шведски генерал, сражавал се в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]].
Line 5 ⟶ 4:
Роден е в Торстена в областта Вастерготланд, син на офицера Торстен Ленартсон, дългогодишен комендант на крепостта Олвсборг. Кариерата на Торстенсон започва като паж на младия крал [[Густав II Адолф]], какъвто става на 15-годишна възраст. Това му дава възможност да го придружава в няколко военни експедиции, като тази в [[Ливония]] (1621-1623) и [[Прусия (област)|Прусия]] (1628-1629), където може да наблюдава военните действия и да се учи. Същевременно обаче посещава военното училище на холандския щатхаутер [[Мориц Насауски]] през 1624 и 1625 г. Съгласно легендата по време на пруската кампания кралят го изпратил със съобщение до един от своите генерали, но пътувайки натам, пажът забелязал движение на противника, и преценил, че това значително променя ситуацията. Той игнорирал заповедите и се върнал в лагера, за да съобщи за своите наблюдения. Първоначално кралят вдигнал ръка да го удари, но се замислил и казал: "''Ленарт, информацията, която ми носиш, ще ти спаси живота, но може би е по-добре да ми служиш като генерал, а не като паж''". Само година по-късно Торстенсон вече е ръководител на шведскта артилерия, която под неговите грижи се развива бурно. Вече няколко години шведите експериментират с най-различни нови модели оръдия, които им дават голямо предимство. Под грижите на Торстенсон артилерията има решаваща роля за шведските победи при [[Брайтенфелд (битка)|Брайтенфелд]] (1631) и Лех (1632). Именно той създава т.нар. подвижна (или полева) артилерия, чието бързо преместване обърква представите на противниците за хода на сраженията. При Брайтенфелд 100 оръдия откриват битката с канонада по противника, която запрашва да провали бойния му ред и това провокира неговия командир за опита атака с конницата, която не успява. Изненадващо за католиците контратаката се извършва с малки оръдия, които продължават да участват в битката. Изчислено е, че по-добрите шведски оръдия изстрелват по три на всеки един изстрел от противниковите.
 
През 1632 г. Торстенсон става генерал, но още първата му изява се проваля - при неуспешна атака срещу католическия командир [[Албрехт Валенщайн]], той е пленен и остава в негова власт до 1633 г. Там посреща вестта за смъртта на краля през ноември 1632 г. Три години по-късно вече е пръв заместник на шведския главнокомандващ в Германия генерал [[Йохан Банер|Банер]] и взема дейно участие в впечатляващата му кампания през 1635 и 1636 г. Играе важна роля при блестящата шведска победа при [[Витщок (битка)|Витщок]] през октомври 1636 г. Когато през май 1641 г. Банер умира, правителството принуждава Торстенсон да го наследи като главнокомандващ на цялата шведска армия в [[Германия]], въпреки че той вече е болен и няма голямо желание. За да го убеди, правителството му дава чин Фелдмаршал и го прави губернатор на окупираната от шведите [[Померания]]. Той повдига духа на войниците и още през пролетта на 1642 г. печели блестящата победа при Лайпциг, след което може лесно да покори Саксония. Необезпокояван разорява владенията на императора в [[Чехия]] и [[Моравия]] и заедно с френския маршал Тюрен бечели и втората битка при Брайтенфелд през октомври 1642 г. На следващото лято получава неочаквана заповед да нападне [[Дания]] от юг (виж [[Шведско-датска война 1643-1645 г.]])и той повежда армията си към полуостров [[Ютланд]]. Настъплението му е неотразимо и той окупира Ютланд, но неуспеха на шведския флот да му осигури прехвърляне край [[Копенхаген]] проваля плановете му. Той оставя войната срещу Дания на генерал [[Карл-Густав Врангел|Врангел]] и се връща отново на юг, където се сблъсква с имперската армия на генерал Галас. Тя му прегражда пътя към [[Прага]], но на 5 март 1645 г. е напълно разбита в голямото сражение при [[Янкау (битка)|Янкау]] (Анковице). Отново бързото придвижване на артилерията изиграва решаваща роля за шведската победа. Това обаче е последната битка на Торстенсон, който се оттегля поради болестта си в полза на Врангел (1646 г.). През 1647 г. е направен граф на Ортала и получава високи държавни постове в Швеция. Остатъка от живота си прекарва като силна политическа фигура в Швеция със значително влияние върху младата кралица [[Кристина]].
 
[[Категория:Военни дейци]]