Анастасия Ярославна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Биография инфо | име = Анастасия Ярославна | портрет = | портрет-описание = | px = 2...
 
Редакция без резюме
Ред 10:
| починал-дата = [[1074]] или [[1096]] г.
| починал-място = Адмонтско абатство, [[Унгария]]
}}<div align="justify">'''Анастасия Ярославна''' (на [[унгарски]]: Агмунда, 1023-1074/1096) е киевска княгиня и кралица на [[Унгария]], съпруга на крал [[Андраш I]]. Тя е най-голямата дъщеря на киевския княз [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]] и [[Ингегерд Шведска]]. Анастасия Ярославна е по-голяма сестра на френската кралица [[Анна Ярославна]].
Около 1039 г. Анастасия е омъжена за унгарския принц [[Андраш. I|Андраш]]. Той е син на [[Вазул]], владетел на северозападните области на [[Унгария]], днес главно част от Словакия. Според някои сведения майкамайката муна [[Андраш I|Андраш]] е дъщеря на български цар, [[Катун Анастасия]]. Бракът на Анастасия и [[Андраш I|Андраш]] е отпразнувансключен в [[Киев]], където унгарският принц придружава баща си и брат си в търсене на подкрепа от [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]] срещу унгарския крал [[Ищван I]].
[[Картинка:Córki Jarosława.jpeg|мини|300px|Дъщерите на [[Ярослав I]]. Фреска от XI в. в катедралата Св. София в [[Киев]]. Второто изображение от ляво на дясно, вероятно, е на Анастасия. Останалита са на: Анна (най-малката), жена на френски крал [[Анри I]], Елизабет, съпруга на норвежкия крал [[Харалд III]] и Агата, съпруга на английския крал [[Едуард Изгнаника]].]]
Братята се завръщат в [[Унгария]] през 1046, което поставя началото на езическото въстание [[Вата]]. С помощта на противниците на християнизацията [[Андраш I|Андраш]] успява да отстрани [[Петер Орсеоло]] и през 1047 е коронван за крал. Анастасия пристига в [[Унгария]] заедно със съпруга си. Вероятно по нейна молба [[Андраш I]] основава [[лавра]]та в Тихани за отшелниците, които пристигнали в [[Унгария]] заедно с киевската княгиня.
 
Анастасия Ярославна ражда на [[Андраш I]] три деца:
Ред 21:
*Давид (след 1053 - 1094)
 
През 1057, в противоречие с унгарската традиция на сеньората, [[Андраш I]] обявява петгодишния си син, [[Шаламон]], за крал, опитвайки се да го направи свой наследник. Това предизвикало недоволството на брат му [[Бела I|Бела]], който през 1061 организирал заговор за отстраняването на [[Андраш I]]. За да осигури безопасността на Анастасия и [[Шаламон]], през същата 1060 [[Андраш I]] ги изпраща в двора на Адалберт, маркграф на Австрия. [[Бела]] успял да детронира [[Андраш I]], който починал малко след това.
 
След смъртта на съпруга си Анастасия повежда борбата за трона на сина си. Тя потърсила подкрепа от императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)| Хайнрих III]], чиято сестра, Жудит, била сгодена за [[Шаломон]] през [[1058]] г. Когато войските на Хайнрих навлезли в [[Унгария]], за да подкрепят Анастасия и сина й, чичото на [[Шаломон]] - [[Бела I]], починал на [[11 септември]] [[1063]] г., а синовете му [[Геза I|Геза]], [[Ласло I|Ласло]] и Ламперт избягали в [[Полша]]].
 
Така, благодарение на своите усилия, Анастасия успяла да върне престола на сина си, който бил коронован отново за крал на [[Унгария]] на [[27 септември]] [[1063]] г. В чест на коронацията на сина си Анастасия подарила на херцог [[Отон III Баварски]], който предвождал германските войски в Унгария, меч, за който се смятало, че е принадлежал на хунския вожд - [[Атила]].
 
Малко по-късно [[Шаломон]] позволил в [[Унгария]] да се завърнат братовчедите му -[[Геза I|Геза]], [[Ласло I|Ласло]] и Ламперт, които признали правото му над унгарския рестол. Синът на Анастасия управлявал с тяхна помощ кралството до 1073 г. През 1074 г. тримата братя възстанали против братовчед си и на [[17 март]] [[1074]] успeли да го детронират. Крал [[Шаломон]] избягал на запад, където под негова власт останали комитатите Мосон и [[Пресбург]].
 
Анастасия последвала сина си в бягството му на запад, но между двамата възникнали противоречия и тя се оттеглила в Адмонтското абатство, където бившата кралица живяла като монахиня до смъртта си, чиято дата не е известна. Предполага се, че е починала през 1074 или 1096 г.