Немски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
*1350-1650 г. — ранно нов
*от 1650 г. — нов
[[Image:Continental West Germanic languages.png|320px|left|thumb|Разпространение на немскоговорящи според диалектните варианти<br>
В '''жълто''': долнонемски, в '''бежово''': среднонемски, в '''оранжаво''': горнонемски, в '''розово''': фризийски език, в '''лилаво''': нидерландски; '''зелено''' - немският език няма официален статус]]
През цялото средновековие, за разлика от съседните страни, немските земи са политически много разпокъсани, което води до образуването на съвсем различни диалекти. Началото на стандартизирания немски език се търси в "средновековния горнонемски" (Mittelhochdeutsch) на придворната лирика около 1200 г. (на пътуващите от двор на двор трубадури), но при наличието на една огромна маса от неграмотни (аналфабети), основите на стандартизирания литературен немски език се поставят едва през късното средновековие и особено през ренесанса, когато все още, а и дълго след това, в учените европейски кръгове продължава да доминира латинският език. Не малка роля играе при това и първият пълен превод на Библията на "горнонемски", направен от протестантския реформатор [[Мартин Лутер]], излязъл за пръв път в печат през 1534 г.
Line 43 ⟶ 46:
[[Картинка:Knowledge German EU map.png|thumb|left|250px]]
Официални езици в Швейцария са немски (близо 64 % от населението), френски, италиански и реторомански. Преобладаващата част на немскоезичните швейцарци говорят помежду си на стотици диалекти, познати под общото наименование «швейцарско-немски» (Schweizerdeutsch или Schwyzerdütsch). Някои от тези диалекти са толкова различни един от друг, че самите швейцарци не се разбират помежду си. В такива случаи и при контакт с германци или австрийци, швейцарците говорят на стандартния "горнонемски", на който пишат разбира се и швейцарските автори, например Макс Фриш. Въпреки това през последните десетилетия се наблюдава тенденцията да се говори и пише все повече на «швейцарско-немски», например в училищата, по телевизията и в печата. На базелски градски диалект например се говори само в гр. Базел. Там той се среща по реклами, във вестниците и в радиото. По необходимост в телевизионните програми, които се излъчват както в страната, така и в немскоговорящите страни, речта на лицата, говорещи на диалект се превежда синхронно с «пълзящи» надписи. Учители обръщат внимание на факта, че все повече ученици не владеят литературния немски език. Не малко швейцарски интелектуалци се опасяват, че такова развитие довежда до откъсване от общата голяма немска литература и култура и накрая до провинциализъм.
| |||