Италия (римска провинция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ |
довавяне на информация |
||
Ред 41:
Бившите италиански региони Alpes Poenninae и Alpes Maritimae, стават част от Diocesis Galliarum.
==Италия през 4 и 5 век==
Когато варварите стават най-важния проблем, императорите са принудени да се изнесат от Рим в други провинци, което засилва упадъка на Италия. През 330 г. Константин I мести столицата на империята в Константинопол, заедно с имперския съд, икономическата администрация, както и военните структури (флотите на Мизенум и Равена).
След смъртта на Теодосий през 395 г., Италия става част от Западната римска империя. После идват години на варварски нашествия и столицата е преместена от Медилаум в Равена (402). Аларик, краля на висиготите, ограбва Рим през 403 г., седем века след последния грабеж на града. Северна Италия е атакувана от хуните на Атила и Рим, пак е ограбен от висиготите под командването на Аларик I през 410 г.
С императорите контролирани от техните варварски генерали, имперското правителство слабо упражнява контрол над Италия, чийто брегове са под непрекъснати атаки. През 476 г. със смъртта на Ромул Августул и връщането на имперските знаци в Константинопол, се слага края на Западната империя. За малко десетилетия Италия остава обединена първо под управлението на Одоакър, после под контрола на Остготите и Византия, но след инвазията на лангобардите е разделена между седем кралства и остава необединена за тринайдесет века.
== Източници ==
| |||