Ерхард Милх: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източници
м →‎В Третия Райх: - синя препратка
Ред 41:
С подкрепата на Гьоринг<ref>Friedhelm Kröll: ''Der Prozess gegen Erhard Milch.'' In: Gerd Ueberschär (Hrsg.): ''Der Nationalsozialismus vor Gericht...'' Frankfurt/M 1999 ISBN 3-596-13589-3, S.89</ref> “расовата непълноценност” на Милх е прикрита: били обявени резултатите от инициираното от него”специално разследване”, според които Ерхард Милх бил плод на извънбрачната връзка на майка си с ариец— барон Херман фон Бир. Милх бързо усвоява ролята на син на арийски барон. Бързата му кариера в Третия Райх убедително показва отношението на [[Хитлер]] и върхушката на нацистка Германия към “чистотата на кръвта”, когато не става въпрос за пропаганда, а за лични взаимоотношения. Единственият човек от ръководителите на [[НСДАП]], който ненавижда Милх заради еврейския му произход е “щатния антисемит на партията [[Юлиус Щрайхер]]. Той приема назначението на Милх за заместник на Гьоринг за лично оскърбление. Гьоринг обаче се застъпва за Милх и през [[1940]] г. успява да отстрани Щрайхер от всички партийни постове.
 
На [[15 ноември]] [[1941]] г. в [[Берлин]] се застрелва началникът на Техническото управление на Министерството на авиацията [[Ернст Удет]]. Той отговаря за програмата за превъоръжаването на [[Луфтвафе]], но на практика напълно я проваля. По тази причина се пропива и към момента на самоубийството е пълен алкохолик. Заелият мястото му Милх се проявява като талантлив организатор, анулира старите неудачни проекти и залага на старите, но проверени [[Me-110]], [[Me-Месершмит 109]], [[Ju-88]] и [[He-111]]. Той съумява значително да повиши производствените показатели и през 1944 г. производството само на едномоторни изтребители в Германия, достига невероятната цифра 23805 самолета (в СССР през същата година те са 16703). В много отношения благодарение на него Луфтвафе остава страшен противник във въздуха до края на войната.
 
Фактически Милх е най-дейния човек в Луфтвафе през цялата война, но опитите му да измести Гьоринг се провалят дори след провала на снабдяването по въздуха на 6-та армия на [[Фридрих Паулус|Паулус]], обкръжена при [[Сталинград]] в края на [[1942]] г. [[Хитлер]] категорично отказва да смени Гьоринг. Причината за това приятелски обяснява на Милх [[Роберт Лей]]: “Разбери, няма да катурнеш Гьоринг. Макар да е пълен въздух, той блести като медно канче. А ти, приятел, извинявай, но не си фигура за фасада”.