Теория на суперструните: Разлика между версии

Най-големият проблем на теоретичната физика е обединяването на [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]], която обяснява [[гравитация]]та и се отнася до големи структури ([[звезда|звезди]], [[галактика|галактики]], супер [[съзвездиегалактичен свръхкуп|съзвездиягалактични свръхкупове]]) с [[квантова механика|квантовата механика]], която обяснява другите три фундаментални сили, действащи на микроскопично ниво - [[електромагнетизъм]], [[силно ядрено взаимодействие]] и [[слабо ядрено взаимодействие]].

Развитието на [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]] постоянночесто води до безкрайни [[вероятностсингулярност]]и (побезкрайности), тазикоито причинасе теотхвърлят сакато безполезни)не-физични решения. Физиците развиват математически техники (ренормализация[[пренормировка]]), за да елиминират тези безкрайности, които работят добре при [[Електромагнитно взаимодействие|електромагнитното]], [[силно ядрено взаимодействие|силното ядрено взаимодействие]] и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]], но не и при [[гравитация]]та. По този начин развитието на теория на квантовата гравитация трябва да стане чрез различни средства от тези използувани за другите сили.

Основната идея е, че фундаменталните съставни части на реалността са струни с [[дължина на Планк|дължината на Планк]] <math> l_P = \sqrt{\frac{\hbar G}{c^3}}</math> (около 10⁻³⁵ м), които вибрираттрептят св [[резонанс]]ни [[честота|честоти]]. Силата на разтягане на тези струни (8,9х10⁴² нютона) е около 10⁴⁰ пъти силата на разтягане на средна струна на [[пиано]] (735 нютона). [[Гравитон]]ът (частица-носител на гравитационните сили) например, е предвидено от теорията да бъде струна с [[амплитуда]] на трептене равна на нула.

Човешкият ум епознава триизмерното несъвършенпространство и трудно може да си представи по-високитедори измерения,и защоточетвърто можемпространствено даизмерение, сеа движимоще самопо-малко впо-високи. триНо пространственидори измерения.в Доритова тогавасъстояние ние виждаме само 2+1 измерения; зрението в три измерения би позволило да се виждат едновременно всички страни (с изключение на отвътре) на обекта. Един начин за справянето с това ограничение е не опитът да се видят големите измерения като цяло, а просто да се мисли за тях като допълнителни числа в уравненията, които описват начина, по който е устроен светът. Това поставя въпроса дали тези „допълнителни числа” могат да бъдат изследвани директно в някакъв експеримент (който трябва да покаже на учените различни резултати в 1, 2 или 2+1 измерения). Някои скептици повдигат въпроса дали моделите, които се осланят на подобно абстрактно моделиране (и потенциално невъзможно огромна експериментална апаратура), могат да бъдат разглеждани като „научни”. 6-измерните Калаби-Яу формимногообразия могат да дадат обяснение за допълнителните измерения изисквани от суперструнната теория.