Теория на суперструните: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
олеле, колко има за оправяне по тази статия...
Ред 1:
'''Теория на суперструните''' (още може да се срещне и като ''суперструнна теория'') е теория, която прави опит да обедини всички [[елементарна частица|частици]] и фундаментални [[сила|сили]] в [[природа]]та в една теория, моделираща ги като трептенията на микроскопични суперсиметрични [[струна|струни]]. Разглеждана е като една от най-обещаващите кандидат-теории на [[квантова гравитация|квантовата гравитация]]. Суперструнната теория е съкращение от „суперсиметрична [[струнна теория]]", защото противоположно на [[бозонна струнна теория|бозонната струнна теория]], тя е версия на струнната теория, обединяваща [[фермион]]ите и [[суперсиметрия]]та.
 
Най-големият проблем на теоретичната физика е обединяването на [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]], която обяснява [[гравитация]]та и се отнася до големи структури ([[звезда|звезди]], [[галактика|галактики]], супер [[съзвездиегалактичен свръхкуп|съзвездиягалактични свръхкупове]]) с [[квантова механика|квантовата механика]], която обяснява другите три фундаментални сили, действащи на микроскопично ниво - [[електромагнетизъм]], [[силно ядрено взаимодействие]] и [[слабо ядрено взаимодействие]].
 
Развитието на [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]] постоянночесто води до безкрайни [[вероятностсингулярност]]и (побезкрайности), тазикоито причинасе теотхвърлят сакато безполезни)не-физични решения. Физиците развиват математически техники (ренормализация[[пренормировка]]), за да елиминират тези безкрайности, които работят добре при [[Електромагнитно взаимодействие|електромагнитното]], [[силно ядрено взаимодействие|силното ядрено взаимодействие]] и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]], но не и при [[гравитация]]та. По този начин развитието на теория на квантовата гравитация трябва да стане чрез различни средства от тези използувани за другите сили.
 
Основната идея е, че фундаменталните съставни части на реалността са струни с [[дължина на Планк|дължината на Планк]] <math> l_P = \sqrt{\frac{\hbar G}{c^3}}</math> (около 10<sup>−35</sup> м), които вибрираттрептят св [[резонанс]]ни [[честота|честоти]]. Силата на разтягане на тези струни (8,9х10<sup>42</sup> нютона) е около 10<sup>40</sup> пъти силата на разтягане на средна струна на [[пиано]] (735 нютона). [[Гравитон]]ът (частица-носител на гравитационните сили) например, е предвидено от теорията да бъде струна с [[амплитуда]] на трептене равна на нула.
 
[[Сингулярност]]ите са избегнати, защото наблюдаемите последствия от [[Големия срив]]
Ред 13:
В нашето физическо пространство са наблюдавани само четири големи измерения и физичната теория трябва да има това в предвид, но нищо не пречи на една теория да разглежда повече от четири измерения. В случая съгласуваността на теорията изисква пространство-времето да има според различните струнни теории 10, 11 или 26 измерения. Конфликтът между наблюдение и теория е решен предполагайки, че ненаблюдаваните измерения са т.нар. компактни измерения (те са толкова малки, че са недостъпни за наблюдение).
 
Човешкият ум епознава триизмерното несъвършенпространство и трудно може да си представи по-високитедори измерения,и защоточетвърто можемпространствено даизмерение, сеа движимоще самопо-малко впо-високи. триНо пространственидори измерения.в Доритова тогавасъстояние ние виждаме само 2+1 измерения; зрението в три измерения би позволило да се виждат едновременно всички страни (с изключение на отвътре) на обекта. Един начин за справянето с това ограничение е не опитът да се видят големите измерения като цяло, а просто да се мисли за тях като допълнителни числа в уравненията, които описват начина, по който е устроен светът. Това поставя въпроса дали тези „допълнителни числа” могат да бъдат изследвани директно в някакъв експеримент (който трябва да покаже на учените различни резултати в 1, 2 или 2+1 измерения). Някои скептици повдигат въпроса дали моделите, които се осланят на подобно абстрактно моделиране (и потенциално невъзможно огромна експериментална апаратура), могат да бъдат разглеждани като „научни”. 6-измерните Калаби-Яу формимногообразия могат да дадат обяснение за допълнителните измерения изисквани от суперструнната теория.
Суперструнната теория не е първата теория предполагаща допълнителни пространствени измерения. Модерната струнна теория се опира на съременна математика и топология, които се развиват мащабно след [[Теодор Калуза|Калуза]] и [[Феликс Клайн|Клайн]] и правят физическите теории, опиращи се на допълнителни измерения по-правдоподобни.