Сведенията за живота на Паисий се изчерпват почти само с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба ''„[[История славянобългарскаяславянобългарска]]“''. Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в [[Банско]], баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Не е учил ''„нито граматика, нито светски науки“''. През [[1745]] отива в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където по-късно е [[йеромонах]] и [[проигумен]]. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в ''„Немска земя“'') и започва да пише българската история, която завършва през [[1762]] в [[Зографски манастир|Зографския манастир]]. При обиколките си из българските земи като [[таксидиот]] носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за [[Света гора]] в селището [[Амбелино]] (днес Лозница, квартал на [[Асеновград]]).
