Бутан (село): Разлика между версии

Село Бутан се намира в Северозападна България, [[област Враца]], [[община Козлодуй]] между с.[[Софрониево]], с.[[Крива бара]] и с.[[Гложене]].

Според легенда селото носи името си от една игра. В празнични дни хората се бутали от една могила, наречена „бутаната могила“, а на селяните казвали бутанчани. Единствените останки от миналото са 14 могили. В центъра му се намира старинната черква „Св. Спас“. Тук е и Поповото ханче, изградено в [[1872]] г., в което е спряла на почивка [[Чета на Христо Ботев|Ботевата чета]]. Фотодокументална и етнографска експозиция напомня за онова време, когато [[Христо Ботев|Ботев]] все още е имал надежда, че свободата е близо и 11 човека от селото се присъединяват към него, повярвали в тази надежда. Въпреки оскъдните финансови средства, през 2000 г. е извършен ремонт на покрива на сградата, има идея и за обновяване на експозицията.

Основното училище в селото е открито в частна землянка през 1862 г. До 1862 г. класните стаи са били в черквата, а след това е построена специално за него отделна сграда. Задължително обучение са подлежали 177 момчета и 152 момичета, но се учели 160 момчета и 100 момичета. Училищната библиотека има 32 списания и 206 книги. Черквата “Св. Възнесение” е построена през [[1871]] г.

През [[1904]] г. в община Бутан влизат селата Бутан,

Крива бара и Махмудия /банатско село/. Кмет е Ив. Тодоров. В [[1970]] г. жителите на Бутан са 4 800. В [[1975]] – 4 341. През [[2000]] г. са сключени 10 граждански брака, родени са 41 деца, починали са 55 човека.

През [[1993]] г. общината влага много средства за кабинети и работилници в Земеделското училище в селото, което подготвя бъдещи фермери за личното селско стопанство. Открит е първият етап на нова водоснабдителна система /май [[2001]] г./, изградена със средства на френската фондация “КОДЕВ” и общината. Вторият етап, който ще реши изцяло водния проблем на Бутан, предвижда изграждане на 1000 кубиков резервоар. Френската фондация е финансирала доставката на съоръжения на стойност 100 000 лева, а общината е отделила 170 000 лева собствени средства. След 1990 г. жизненият стандарт на хората спада рязко поради закриване на консервната фабрика, една от най-големите в региона, промишления цех и намаляване на селскостопанското производство. Безработицата в селото надхвърля 70%.

В началото на 80-те години край с. Бутан бликва природен газ и нефт. Находището се проучва дълги години и дава доказателства за своята перспективност още през януари 1993 г. Един милион куб. м. газ изгаря за десет дни при изригването на сондажа, а газовият фонтан е заглушен и затворен от украинска аварийно – спасителна група, ръководена от световноизвестния експерт генерал Калина. Негово дело е и ликвидираната опасна авария в находището през [[1989]] г.. Специалистите твърдят, че тук заслужава да се вложат инвестиции. Построен е промишлен газопровод, кйто свързва газовото находище с фирма “Плама” в [[Плевен]]. Държавната фирма “Нефт и газ” – Плевен е вложила в геоложките проучвания на обекта 1, 5 млн. лева.

Освен футбола, в Бутан традиционно се развива и конният спорт. Тук се намира един от най-големите хиподруми в страната, построен с доброволния труд на населението, и една от най-големите конни бази. Още в [[1966]] г. отборът заема първо място в републиканското първенство. В [[1986]] г. базата става собственост на СО “Атомна енергетика” и се отваря нова страница за успехите в конния спорт. Закупени са 9 първокласни коне, назначени са 4 конегледачи, 2 жокеи и един треньор. Започва строителството на покрит манеж. Отборът става носител на купата “Никола Катранджиев” в гр. Разлог и на купата “Първа атомна”. Треньор е майстор на спорта Олег Горанов.

От октомври [[1995]] г., вече 13 години, кмет на Бутан е Людмил Кръстев.