Андре Мазон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
==Биография==
Мазон учи в [[Сорбона]]та и [[Пражки университет|Пражкия университет]]. Преподава френски в Харковския университет (1905-1908). Научен секретар на Института за живи източни езици в Париже (1909—1914), професор в Страсбургския университет (1919—1923) и Колеж дьо Франс (1924—52). Ръководи Института по славяноведение в Париж (от 1937), вицепрезидент е на Международния комитет на славистите (1958—1967). Един от основателите и членовете на редколлегията на парижкото славистко списание "Revue des études slaves" (1921).
Като лингвист Мазон е автор на труд върху употребата на [[вид (лингвистика)|видовите]] форми на руския глагол (1914) и на разработка за измененията в руската лексика в годините на войната и [[Октомвриска революция|революцията]] (1920), която е първият научен поглед върху езиковите реалии на съветската епоха. Мазон пише и кратки граматики на чешкия (1921) и руския (1943).
Като литературовед Мазон се занимава с описание на балканския фолклор и основно с руската класическа литература на 19 век. Защитава дисертация за творчеството на [[Иван Гончаров]] (1914), публикува запазените в Париж ръкописи на [[Иван Тургенев|Тургенев]], в много трудове изследва творчеството на почти всички големи писатели от [[Александър Пушкин|Пушкин]] и [[Тарас Шевченко|Шевченко]] до [[Фьодор Достоевски|Достоевски]] и [[Лев Толстой|Толстой]].
Мазон е един от малкото професионални филолози слависти сред скептиците по проблема със [[Слово о полку Игореве|«Слова о полку Игореве»]] и смята произведението за късно подражание на «[[Задонщина|Задонщината]]» (''Le Slovo d’Igor'', 1940, и много други трудове). Аргументите на Мазон се разглеждат и критикуват многократно (подробна критика на всеки аргумент на Мазон може да се открие у [[Роман Якобсон]] 1947 г.).
== Съчинения ==
| |||