Уикипедия

Иларион Драгостинов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 18:
Паралелно с това Иларион Драгостинов се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки самостоятелна комисионерска къща, която поддържа търговски връзки с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Гюргево и с градове от българските земи. Постепенно обаче той изоставя успешната си търговска дейност, отдавайки се всецяло на революционното дело. През [[1871]] г. той е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с [[Никола Обретенов]], Т. Кърджиев, Р. Иванов, Г. Икономов. За да може по-лесно да изпълнява задачите на комитета, Иларион Драгостинов напуска кантората си и постъпва на работа като търговски агент, а по-късно като телеграфист при железопътната станция в Русе. Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно Дунав, самият той пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа. Драгостинов следи всяко разпореждане на турската власт по телеграфа и уведомява за всичко комитета. През пролетта на 1872 г. Русенският революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на БРЦК.
 
Две години по-късно комитетът го изпращапраща в Шумен със задачата да възстанови Шуменския революционен комитет, замрял след бягството на [[Панайот Волов]]. Въпреки убедителните си слова обаче, Иларион не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да забегне веднага във Влашко. Слабите опити за въстание пламнали през септември 1875 г. в Стара Загора, в с. Черна гора, са били недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание. На заседанията през ноември - декември 1875 г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. Между членовете му е и Иларион Драгостинов като един от първите ръководители на движението. На него е поверен Вторият революционен окръг с център Сливен - град с хайдушка, борческа традиция и с революционен комитет, основан още от Левски.
 
Започва повсеместна тайна подготвителна революционна дейност. ''"Сбогом, братя'' - пише Ил. Драгостинов от Гюргево до приятелите си - ''а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се…"'' С воля за борба и със съзнанието за дълга, който му предстои да изпълни, той преминава в България. На 21 март е в Свищов. Прощава се с близките си в Арбанаси и с верен на делото водач, през Елена прехвърля Балкана на юг. В село Кортен той полага основите на революционен комитет. По същия път преминава и Г. Обретенов.
 
С възторг и енергия Иларион Драгостинов и помощникът му се заемат да възобновят разстроения след неуспешното въстание през 19751875 г. Сливенски комитет, да укрепят организацията като привлекат старите съмишленици и подготвят нови, верни на делото хора. Иларион Драгостинов заминава за Ямбол и се среща с Г. Дражев. Обикаля с Г. Обретенов села и призовава народа към бунт.
 
''"Днес е най-сгодния случай да въстанем",'' написва в прокламацията си от [[4 април]] [[1876]] г., ''"Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина-турчин, че знаем за мрем за свободата на отечеството си…"'' Прави опити да се свърже с апостолите от другите окръзи, за да съгласуват бъдещите си действия. В разгара на приготовленията идва вестта за избухване на въстанието в ІV Панагюрски окръг. В навечерието на въстанието обаче турската власт извършва редица арести и само най-смелите последвали Драгостинов и Обретенов. На 3 май през нощта малката чета излиза от града и поема към Балкана.
На 108 май при сражение около прохода Вратник с потерята на Осман бюлюкбаши Иларион Драгостинов загива.
 
[[Категория:Участници в Априлското въстание (1876)|Драгостинов, Иларион]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иларион_Драгостинов“.