Иларион Драгостинов: Разлика между версии

'''Иларион Иванов Драгостинов''' ('''Арбанасчето''') е роден към 1852 г. в село [[Арбанаси]], Търновско. Той е второто дете в семейството на заможния търговец Иван Димитров Драгостинов, българин от Елена, женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион говори на гръцки в дома си. Образованието си започва в гръцкото първоначално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870 г. Тих, кротък и прилежен, той от малък проявява любознателност и голяма наклонност към учението. През [[1868]] г. завършва успешно петокласното Главно мъжко училище в Търново, в което усвоил добре френски и [[турски език]], а по-късно също румънски, немски и италиански.

В Търново Иларион учи и се сближава с младежи като Ф.[[Филип Симидов]] и др., в средата на които изживява първите си патриотични чувства. След като става свидетел на неуспелия [[бунт на хаджи Ставри]] през [[1862]] г. и на жестоката разправа на турците[[турци]]те с въстаниците, у него се пробужда омраза към поробителя, укрепва голямата му обич към родината, към свободата. През 1868 г. Иларион заминава за [[Русе]] и се сближава с дейците на читалище "Зора", огнище на просветна и революционна дейност. Погълнат от просветните идеи, Иларион Драгостинов развива широка дейност като секретар на читалището и ръководи агитацията срещу гърцизма в града. Само в една нощ определената за гръцка църква сграда е срината от смелите младежи.

Паралелно с това Иларион Драгостинов се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки самостоятелна комисионерска къща, която поддържа търговски връзки с [[Цариград]], [[Виена]], [[Букурещ]], [[Галац]], [[Одеса]], [[Гюргево]] и с градове от българските земи. Постепенно обаче той изоставя успешната си търговска дейност, отдавайки се всецяло на революционното дело. През [[1871]] г. той е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с [[Никола Обретенов]], Т.[[Тодор Кърджиев]], Р. Иванов, Г. Икономов. За да може по-лесно да изпълнява задачите на комитета, Иларион Драгостинов напуска кантората си и постъпва на работа като търговски агент, а по-късно като телеграфист при железопътната станция в Русе. Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно [[Дунав]], самият той пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа. Драгостинов следи всяко разпореждане на турската власт по телеграфа[[телеграф]]а и уведомява за всичко комитета. През пролетта на 1872 г. Русенският революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на [[БРЦК]].

Две години по-късно комитетът го пращаизпраща в [[Шумен]] със задачата да възстанови Шуменския революционен комитет, замрял след бягството на [[Панайот Волов]]. Въпреки убедителните си слова обаче, Иларион не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да забегне веднага във Влашко. Слабите опити за [[въстание]], пламнали през септември 1875 г. в [[Стара Загора]], в с. Черна гора, са били недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание. На заседанията през ноември - декември 1875 г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. Между членовете му е и Иларион Драгостинов като един от първите ръководители на движението. На него е поверен Вторият революционен окръг с център [[Сливен]] - град с хайдушка, борческа традиция и с революционен комитет, основан още от [[Левски]].

Започва повсеместна тайна подготвителна революционна дейност. ''"Сбогом, братя'' - пише Ил. Драгостинов от Гюргево до приятелите си - ''а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се…"'' С воля за борба и със съзнанието за дълга, който му предстои да изпълни, той преминава в България. На 21 март е в [[Свищов]]. Прощава се с близките си в Арбанаси и с верен на делото водач, през Елена прехвърля Балкана[[Балкан]]а на юг. В село [[Кортен]] той полага основите на революционен комитет. По същия път преминава и Г.[[Георги Обретенов]].

С възторг и енергия Иларион Драгостинов и помощникът му се заемат да възобновят разстроения след неуспешното въстание през 18751975 г. Сливенски комитет, да укрепят организацията като привлекат старите съмишленици и подготвят нови, верни на делото хора. Иларион Драгостинов заминава за [[Ямбол]] и се среща с Г.[[Георги Дражев]]. Обикаля с Г. Обретенов села и призовава народа към бунт.

''"Днес е най-сгодния случай да въстанем",'' написва в прокламацията си от [[4 април]] [[1876]] г., ''"Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина-турчин, че знаем зада мрем за свободата на отечеството си…"'' Прави опити да се свърже с апостолите от другите окръзи, за да съгласуват бъдещите си действия. В разгара на приготовленията идва вестта за избухване на въстанието в ІV Панагюрски окръг. В навечерието на въстанието обаче турската власт извършва редица арести и само най-смелите последвали Драгостинов и Обретенов. На 3 май през нощта малката чета излиза от града и поема към Балкана.

На 810 май при сражение около прохода Вратник с потерята на Осман бюлюкбаши Иларион Драгостинов загива.