Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Отново се завръща в родината и между започва да работи като [[капелмайстор]] в [[Хасково]], [[Карлово]] и [[Пловдив]], до 1914 г. когато се мести в [[София]]. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914-20; 1923-26) и във Военното училище (1920-23; 1926-31). Работи и като диригент на оркестъра на [[Софийска опера|Софийската опера]] (1922-23).
 
Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестъра утвърждават Маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 192020-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Пьотър Чайковски|Чайковски]], [[Михаил Глинка|Глинка]], както и до произведения на български композитори като [[Никола Атанасов]] (Симфония № 1, 1918), [[Панчо Владигеров]] (Първи клавирен концерт, 1920), [[Добри Христов]], [[Петко Наумов]], [[Саша Попов]], [[Ана Тодорова]] и други.
 
На 49-годишна възраст Маестро Атанасов развива много тежка форма на [[диабет]], което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931 г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.
Анонимен потребител