Битка при Керч: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ препратка към карта
съв. командващи; Аджимушкай; цифри; източници (Бешанов)
Ред 3:
Предпоставките за битката започват да се оформят през есента на 1941 г., когато германските войски овладяват почти целия Кримски полуостров (без крепостта [[Севастопол]])<ref>Манштейн, Э. ''Утерянные победы'', Москва 1999, [http://militera.lib.ru/memo/german/manstein/09.html стр. 234] ([http://militera.lib.ru ''Проект "Военная литература"''], 4.4.2008)</ref>. В последните дни на годината съветското главно командване (Ставка на върховното главно командване) стоварва в източния край на Крим, при [[Теодосия]] и [[Керч]], 40-хиляден десант<ref>Большая советская энциклопедия (БСЭ): [http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/060/812.htm ''Керченско-Феодосийская десантная операция 1941—42''] (взето от сайта [http://www.cultinfo.ru/ ''Культура Вологодской области''] на 4.4.2008)</ref>. Първоначалната му задача – да отслаби немския натиск върху Севастопол, е постигната. Впоследствие Ставката съсредоточава значителни сили на овладения Керченски полуостров и се готви да изгони немците от целия Крим, но съветската офанзива, започната в края на февруари 1942 г., се проваля<ref name="nikolovvisb">Николов, Р. ''1942 - годината на провалените амбиции'', във: [http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_4/vis4.4.pdf ''Военноисторически сборник, 2004, кн. 4''], стр. 46 ([http://www.vi-books.com/ Военно издателство], 4.4.2008)</ref>.
 
С директива до германските войски на Източния фронт от 5 април 1942 г. [[Хитлер]] поставя ликвидирането на съветския [[плацдарм]] в Керч като една от задачите, които трябва да бъдат изпълнени преди решителното настъпление на [[Вермахт]]а към [[Сталинград]] и [[Кавказ]]<ref>Дёрр, Г. ''Поход на Сталинград'', Москва 1957, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/10.html стр. 128] ([http://militera.lib.ru ''Проект "Военная литература"''], 4.4.2008)</ref>. На 8 май германската 11-а армия под командването на генерал [[Ерих фон Манщайн]] (осем дивизии, в т. ч. една танкова и две румънски, и допълнителни части) предприема офанзива на Керченския полуостров срещу съветските войски от Кримския фронт (седемнадесет дивизии, четири танкови бригади и др. части), укрепилипод секомандването на Керченскиягенерал полуостровДмитрий Козлов и надзора на представителя на главното командване [[Лев Мехлис]])<ref>Манштейн, [http://militera.lib.ru/memo/german/manstein/09.html стр. 259-260] (4.4.2008)</ref>. Противно на очакванията на своя противник, Манщайн нанася главния удар в южния участък на съветската отбрана, при Парпач (откъм [[Черно море]]). След немския пробив от юг главните съветски сили, дислоцирани в центъра и на северния участък на фронта, са обкръжени и унищожени от немско-румънските сили с помощта на авиацията. Град Керч е превзет на 16 май<ref>Манштейн, [http://militera.lib.ru/memo/german/manstein/09.html стр. 262-265] (4.4.2008)</ref>.<ref name="nikolovvisb"/> Битката завършва четирипет дни по-късно. Остатъците от съветските войски се(малко евакуиратнад 116&nbsp;000 души<ref name="beshan12">Бешанов, В. ''Год 1942 — „учебный“'', Харвест, 2003, [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/12.html стр. 189] ([http://militera.lib.ru ''Проект "Военная литература"''], 11.4.2008)</ref>) са евакуирани по море вна Таманския полуостров<ref name="utk">Уткин, А. ''Вторая мировая война'', Москва 2002, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/10.html глава 10] ([http://militera.lib.ru ''Проект "Военная литература"''], 3.4.2008)</ref>.<ref>''Великая Отечественная война Советского Союза 1941-1945: Краткая история'', Москва, Воениздат, 1984, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/02.html стр. 140] ([http://militera.lib.ru ''Проект "Военная литература"''], 11.4.2008)</ref> Няколко хиляди съветски бойци се сражават до край в каменоломните при Аджимушкай<ref name="beshan12"/>.
 
* [http://www.rkka.ru/maps/krym2.gif Карта на бойните действия на Керченския полуостров, 8-20 май 1942 г.] (от [http://www.rkka.ru/ РККА], 5.4.2008)
 
В резултат на битката при Керч съветската армия понася сериозни човешки и материални загуби. Пленени са между 150&nbsp;000 и 176&nbsp;000 души, повече от 1&nbsp;100 оръдия, над 250 танка и друга бойна техника<ref>Типпельскирх, К. ''История Второй мировой войны'', Москва 1999, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/06.html стр. 313] ([http://militera.lib.ru ''Проект "Военная литература"'']); Манштейн, [http://militera.lib.ru/memo/german/manstein/09.html стр. 265] (4.4.2008)</ref>.<ref name="utk"/> Жертвите от германска страна са 7&nbsp;500<ref name="nikolovvisb"/>. Потенциалната заплаха за южния фланг на Вермахта е отстранена и се създават предпоставки за настъплението му към Кавказ (виж [[Битка при Сталинград]]).
 
== Източници ==