Георги Ифандиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
Ифандиев бе водещ на публицистичното предаване "[[Между редовете]]" по [[Национална телевизия Скат]]. То представляваше тридесетминутен преглед на утрешната преса. Дългият петъчен вариант на „Между редовете“ включваше и участието на гости. В рамките на 55 минути авторът обсъждаше със своите събеседници актуални теми от живота на съвременното българско общество. Характерно е с това, че водещият не кани известни личности от областта на политиката. Ифандиев отделя голямо внимание на дейността на лица от еврейски произход. За да избегне подозрението в [[антисемитизъм]], той ги нарича "ционисти", "хазари" и др.
Предаването „Между редовете“, което Георги Ифандиев започва да води на 4 април 2005 г., e сочено (от в. "24 часа", "Труд" и други медии, считани за глашатаи на номенклатурно-милиционерския капитализъм в Б-я) като пример за систематична [[пропаганда]] на нетърпимост и внушаване на етническа нетолерантност. Мария Стефанова, член на [[Съвет за електронни медии|Съвета за електронни медии]] (СЕМ) обявява в „Преди всички“ по БНР, че СЕМ има сериозни основания да проведе задълбочен мониторинг на неговото предаване. Мониторингът приключва със заключението, че обвиненията са без основание. По неофициални данни към началото на 2006 г. предаването „Между редовете“ на телевизия СКАТ с водещ Георги Ифандиев е сред трите най-гледани телевизионни програми в България със среднодневна аудитория не по-малко от един милион зрители. На 31 октомври 2006 Георги Ифандиев нарушава устната уговорка с ръководството на телевизия СКАТ да не коментира в предаването си [[Волен Сидеров]] и партия АТАКА. Следва спиране на предаването и уволняването на Ифандиев.
От 10 май 2007 Ифандиев води предаването "Диагноза" по кабелната телевизия "Евроком-България". Схемата на предването е сходна с тази на "Между редовете" и включва преглед на утрешния печат и публицистичен коментар на актуалните събития. В петъчните издания Ифандиев кани гости, с които обсъжда разнообразни обществено-политически, исторически и други теми.
| |||