Награди на България

Отличията на Царство България се делят на ордени, медали и почетни знаци.

С ордени се удостояват цивилни и военни лица за особено големи заслуги и постижения в служба на държавата. Със знаци обикновено се награждават лица за определена тяхна заслуга, а по- рядко - по повод на конкретно събитие. По външен вид те се доближават до ордените, а по същност и съдържание стоят по-близо до медалите, които се раздават по повод на някакво политическо или историческо събитие или за заслуга.

През 1879 г. с чл. 59 от Търновската конституция законодателите от Третото българско царство учредяват първия български орден, създадения на 1 януари 1880 г. военен орден "За храброст". Най-висшето българско държавно отличие е бил орденът "Св.св. Равноапостоли Кирил и Методий"

Правната уредба на действащата наградна система в Република България се съдържа в Конституцията и в Указ Й 1094 за духовното стимулиране. Ордените се учредяват от Народно събрание и се връчват от Президента на републиката. Предложението за връчване се прави от Министерството на външните работи, а за награждаване на български граждани с орден "Стара планина" - от Министерския съвет. В действащото българско законодателство съществуват три ордена - "Стара планина", "Мадарски конник" и "Орден на розата".[1]

В България Националният военноисторически музей разполага с най-много български и чуждестранни отличия. [2]