Ловеч: Разлика между версии

== '''== Религии ==''' ==

През 1835 г. в Ловеч е имало 7 православни храма. От тях е запазена църквата „Св. Богородица“ в квартал Вароша която се е наричала тогава и «Св. Кириакия» (построена 1834 г.). Днес съществува още и катедралният храм „Св. Неделя“ (второ подновяване на храма при епископ [[Иларион Ловчански]], 1859 г.) със стенописи от 1873 г.

В организираното през 1598 г. първо Търновско въстание взел участие Търновският митрополит Дионисий и други епископи, между които Теофан Ловчански. В различни извори се споменават малко Ловчански епископи: Еремия (1558), Теофан (1598), Лаврентий (1618, 1622 и 1635), Кирил (1629), Натанаил (1635), Симеон (1639), Кирил (1643, 1644), Яков (1653), архиепископ кир Ананий (1644), Езекиил (1668 и 1671), Йоаникий (1686), Йоаким (1698), деспот Паисий (ок. 1768-1774), Антим I (1785), Антим II (1813-1827), Дионисий (юни 1827-1845). От 1845 до 1850 г. Ловчански епископ е гръцкият владика Милетий I. Той въвежда клепалата (токата) за свикване на вярващите на молитва. Замесен32-гогишният Милетий е замесен в любовна аферавръзка с женената зана българин, гъркинягъркинята Мариола. Първата оригинална българска комедия "Ловченскийт Владика или бела на ловчанскийт сахатчия Николча" (Болград, 1863 г.) на [[Теодоси Икономов]] (1836-1871) е написана по този трагикомичен случай. По настояването на гражданите и след много перипетии Милетий I е заменен и против желанието на българите пак с грък (Милетий II), който напуска скоро Ловеч, оставяйки добри спомени - възпротивява се на потурчването на една българка. Молбата на ловчанци била чута и търновският митрополит Неофит, под ведомството на когото се намирала и Ловчанската епископия изпратила за епископ българина Иларион. (От 18 век до създаването на Екзархата през 1871 г. висшето духовенство по българските земи се състои от гърци, броят се само 12 българи – владици.) Иларион Ловчански е роденбил през 1800 г.владика в махалаЛовеч Горниот Чукани1852 –до Елена;1872 владикаг. вВ Ловеч ене билсе отчуства 1852добре. доПрез 18721859 г. пише на учителя Златарски във Велико Търново: "Епископията се намира на таквози идно разпростряно място между две канари, като си подигна главата към небето, пада ми килимявката, и разговор с кого!! ала оурисията така е оурисала, но нека бъдем здрави!" Поп [[Кръстю Никифоров]], един от най-видните граждани на Ловеч, духовник, просветител, общественник и съратник на [[Левски]], от амвона на храма “Света Богородица” в присъствието на владиката Иларион през 1869 г. държи пламенна реч против него и гръцките владици. В Ловеч Иларион не е бил почитан, дори е бил мразен зарадикато сребролюбиетосребролюбец, сигорделив, нерешителен и фанариот. НакраяЛовчанските тойпървенци сеизразяват оттеглянедоволството си от него в писмо до Иларион Макариополски до Цариград през 1860 г. като поддържат неговата борба срещу цариградския патриарх. Но след султанския ферман за учредяване на Българската екзархия от 27 февруари 1870 г., като най-старши, председател на Първия църковно-народен събор 1871 г. става именно Иларион Ловчански, наричан "дядо Ловчу", за разлика от Иларион Макариополски. Той държи известната патриотична реч. През януари 1872 г. Цариградският патриарх, който не признава българската църква, лишава от техния сан и настоява пред Портата да се отстранят от Цариград тримата български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и [[Иларион Макариополски]]. На 21 януари 1872 г. те са били заточени в Измир, Мала Азия, но още на 30 януари са освободени под напора на демонстрацията на 3 000 цариградски българи, водени от [[Петко Р. Славейков]]. На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх - Иларион Ловчански. След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и боленнедочуващ, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I. Първите български владици, признати от султана са Иларион Макариополски, [[Натанаил Охридски]], Антим Видински и Иларион Ловчански.

Когато през 1873 г. екзарх Антим е повикал пред Св. Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора, той му казал: «Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.» (93 заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). [http://www.standartnews.com/archive/2004/02/16/history/] Във вестник „Знаме“ [[Христо Ботев]] споменава [[Дионисий Ловчански]] „в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!“ Според Ботев младият епископ бил отровен през 1875 г., защото изобличил злоупотреби на софийския управител Маасар паша („българоубиецът [...] джелатинът на [[Васил Левски]]“) и на ловчанския каймакамин, „изверг в пълен смисъл на думата“. Според други източници Дионисий е умрял от туберколоза. [http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=38&WorkID=4161&Level=1]