Стенско (дем Нестрам): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 40:
Цялото население на Стенско е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] в [[1905]] година в ''Стенеско'' има 144 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905,182-183.</ref>
 
Гръцка статистика от 1905 година представя Стенско като изцяло гръцко - със 170 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/081.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena.]</ref> Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.220.]</ref>
 
След [[Балканска война|Балканската война]] Стенско влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Стена (в превод ''теснини'').<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> По време на германската окупация през [[Втора световна война|Втората световна война]] селото е изгорено от германците.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото отново пострадва силно и на практика е напуснато от жителите си. 65 деца от Стенско са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/081.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena.]</ref>