Малък подковонос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Таксо_начало_животно | Малък подковонос {{таксо бг}}}} {{Таксо_картинка2 | Rhinolophus hipposideros.jpg | ''Rhin... |
Довършване на статията, МЕП |
||
Ред 14:
{{Таксо_край}}
'''Малкият подковонос''' (''Rhinolophus hipposideros'') е [[бозайник]] от разред [[Прилепи]].
== Физически харектеристики ==
Ред 20:
* Дължина на опашката: 2,5 - 3 см
* Размах на крилете: до 20 см
Окраската на гърба варира от матовожълт<ref name="Markov">Марков (1988), стр. 133</ref> до опушенокафяв. Коремът е сивкав до сивобял. Крилете са светло кафяво-сиви. Младите индивиди са тъмносиви.<ref>''Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia'', Mammals II'' (2003), стр. 399</ref>
== Разпространение и местообитание ==
Среща се в [[Западна Европа|Западна]] и [[Южна Европа]], [[Северна Африка|Северна]] и част от [[Източна Африка]] и [[Югозападна Азия]] до [[Кашмир]]. В България е разпространен из цялата страна.<ref name="Peshev">Пешев, Симеонов (1993), стр. 289</ref>
Обитава [[пещера|пещери]], мазета, тавани и други части на сгради,
== Начин на живот и хранене ==
Живее поединично, по двойки или на колонии до 40 екземпляра. През зимата не образува колонии, както останалите [[подковоноси]].<ref name="Markov">Марков (1988), стр. 133</ref> Излита веднага след залез слънце<ref name="Peshev">Пешев, Симеонов (1993), стр. 289</ref>, но понякога има и дневна активност<ref name="Grzimek">''Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia'', Mammals II'' (2003), стр. 400</ref>.
Спи [[зимен сън]] от септември – октомври, при [[температура]] 6 – 9 °C (в Европа).<ref name="Grzimek">''Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia'', Mammals II'' (2003), стр. 400</ref> Събужда се в периода март – април, в зависимост от температурата.<ref name="Peshev">Пешев, Симеонов (1993), стр. 289</ref> Води уседнал начин на живот - прелита най-много 10 км между летните и зимните убежища.<ref name="Grzimek">''Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia'', Mammals II'' (2003), стр. 400</ref>
Храни се с [[комари]], [[молци]], дребни [[нощни пеперуди]], [[бръмбари]] и рядко [[паяци]]. Ловува основно в [[гора|гори]], градски паркове и градини, по-рядко над ливади и пасища и крайречни гори.<ref>Иванова (2005), стр. 5</ref> Понякога улавя плячката от камъни и клони.
== Размножаване и развитие ==
Женската ражда през юни – юли по едно малко, което проглежда след около 10 дни, и се отделя от майката след 6 – 7 седмици. Половата зрялост настъпва след 1 година.<ref name="Grzimek">''Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia'', Mammals II'' (2003), стр. 400</ref>
Продължителността на живота е средно 4 години. Установена е рекордна продължителност от 21 години.<ref name="Grzimek">''Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia'', Mammals II'' (2003), стр. 400</ref>
== Подвидове ==
* ''R. h. escalerae''
* ''R. h. hipposideros''
* ''R. h. majori''
* ''R. h. midas''
* ''R. h. minimus''
* ''R. h. minutus''
== Природозащитен статут ==
* Червен списък на застрашените видове ([[IUCN]] Red list) – Незастрашен (Least Concern LC)<ref>Jacobs, D., Cotterill, F.W., Taylor, P. & Aulagnier, S. 2004. [http://www.iucnredlist.org/search/details.php/19518/summ ''Rhinolophus hipposideros'']. In: IUCN 2007. [http://www.iucnredlist.org/ ''2007 IUCN Red List of Threatened Species'']. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 26 април 2008.</ref>
* Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на [[ЕС]] – Приложение II <ref>''Наръчник за Натура 2000 в България''. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63</ref>
Европейската [[популация]] като цяло е намаляваща. Малкият подковонос е изчезнал е локално в някои северни райони. Основните заплахи са безпокойството и унищожаването на убежища, използването на [[инсектицид]]и и [[глобално затопляне|климатичните промени]], които могат да повлияят негативно на северните популации.<ref name="Grzimek">''Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia'', Mammals II'' (2003), стр. 400</ref>
В България числеността му се оценява на 20 000 индивида.<ref>Иванова (2005), стр. 21</ref>
== Бележки ==
<references />
== Литература ==
* Иванова, Теодора. ''Концепция за опазване на прилепната фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000''. София, 2005
* Марков, Георги. ''Бозайници''. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133
* Пешев, Цоло, С. Симеонов. ''Атлас по зоология. Гръбначни животни''. Просвета, София, 1993, ISBN 954-01-0204-9, стр. 289
* ''Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia'', 2nd edition. Vol. 13, ''Mammals II'', edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 399 - 400
[[Категория:Прилепи]]
[[ca:Ratpenat de ferradura petit]]
[[cs:Vrápenec malý]]
[[de:Kleine Hufeisennase]]
[[es:Rhinolophus hipposideros]]
[[fr:Rhinolophus hipposideros]]
[[hr:Mali potkovnjak]]
[[hu:Kis patkósdenevér]]
[[nl:Kleine hoefijzerneus]]
[[pl:Podkowiec mały]]
[[tr:Küçük nalburunlu yarasa]]
[[uk:Підковоніс малий]]
| |||