Свещенство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
правопис, форматиране, стил, препратки, категория |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
В [[православната църква]] съществуват три степени на свещенството, най-ниската от които е [[дякон]]. Следва [[презвитер]] ([[свещеник]], [[йерей]]), а най-висшата степен на свещенството е [[епископ]] ([[архийерей]]). Дяконът може да служи, но само като помага на свещеника по време на светите тайнства. Той няма право да извършва сам тайнствата.
След посвещението в свещеник (йерей), новопосветеният получава правото да извършва повечето от тайнствата, като тайнството на [[брак]]а ([[венчание]]), свето [[кръщение]], [[покаяние]]. Посвещението в сан на свещеник (йерей) задължително се извършва от архиерей.
Преди да бъде ръкоположен дяконът се изповядва, дава покаяние за греховете си през целия си живот. След тази изповед духовникът говори с архиерея достоен ли е човекът за свещенически сан, или такъв му се отказва. Свещенически сан се придобива по време на [[литургия]]. Посвещаваният в тайнството обикаля три пъти около [[престол (християнска църква)|престола]], след това спира пред престола, пада на колене и полага глава на него, а архиереят полага [[омофор]] и ръка върху главата му (от тук
След самия ритуал архиереят връчва на свещеника неговите атрибути за служби като [[епитрахил]], осветен [[кръст]] и [[служебник]] и провъзгласява "Аксиос" (от гръцки, достоен), на което свещеникът и присъстващите на тайнството отговарят три пъти "Аксиос".
След приемането на сана, ръкоположеният трабва да обещае на себе си, че задължително ще служи на Бог и на хората, както и Христос е служил по време на земния си път.
Ръкополагането в епископски сан в съвременната практика на православната църква обикновено се осъществява от няколко епископи. По време на тайнството върху главата на новопосветения епископ се полага разтворено [[евангелие]], което държат в ръце всички присъстващи архиереи.
В православната църква всички свещенослужители дават монашески обет, с изключение на дяконите и свещениците, които имат право на един брак. Свещениците имат право да се женят, но не и след като вече са приели свещеническия сан. Честа практика в миналото е било овдовелият свещеник да става [[монах]], като полага [[целибат]] (обет за въздържание от сексуални контакти).
| |||