Световни серии на Рено: Разлика между версии

Често на състезанията се събират над 100 хил. души.

 

Провеждат се две състезания, като преди това има квалификация в която пилотите са разделени в 2 групи. Пред квалификациите има задължителна 2 часа тренировка, а на някой състезания в четвъртъка има и две 2 часови тест сесии.

 

26 болида, на 13 отбора са допуснати от организаторите да участват, те са разделени на групи по 13 пилота.

Всяка една група има 20 минутна квалификационна сесия.

Първите 6 от двете групи продължават в 15 минутна квалификационна сесия наречена Супер Пол.

 

Стартовата решетка в първото състезание е напревена като са обърнати местата на първите 8 от Супер Пол сесията, а местата на останалите 4 в Супер Пол сесията се запазват както и местата на останалите пилоти.

Стартовата решетка във второто състезание е направена като първите 8 са тези които са се класирали в топ 8 в Супер Пол сесията, а останалите места са заети според класирането в първото състезание.

 

Първите трима в Супер Пол сесията получават съответно 4, 2 и 1 точки

В първото състезание първите 10 взимат точки по реда: 12, 10, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1

Във второто състезание първите 10 взимат точки по реда: 15, 12, 10, 8, 6, 5, 4, 3, 2, 1

 

Отборите се избират на всеки 3 години от [[Рено]]. През периода 2005-2007 бяха общо 15 отбора и 30 пилота, от 2008 до 2010-та ще са 13 отбора и 26 пилота. За новия период бяха запазени 13 от старите отбори, като само [[ДжиДи Рейсинг]] и [[Юроинтернешънъл]] отпаднаха.

 

Скоростта на болидите е около 2 до 3 секунди по-бавна от тази на [[ГП2]]. Целта на шампионата е да бъде алтернатива на ГП2 сериите, като предлага подобна техника, но на по-ниска цена. Бюджета за сезон на 1 пилот в ГП2 започва от 1.5 млн. евро, докато в Световните Серии на Рено около 900 хил. евро са достатъчни.