Константин II Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м шаблон |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
| династия=[[Шишмановци]]
| баща=[[Иван Срацимир]]
| майка= Царица Ана
| герб=
}}
Цар '''Константин II Асен''' известен и като Константин Страцимир е единствен син на цар [[Иван Срацимир]] от царица Ана. Произхожда от родовете [[Шишмановци]] и [[Срацимировци]] и е български цар между [[1396]] и [[1422]] г.
Като престолонаследник участва заедно с митропалит Йоасаф Видински в мисия в 1394г. до турците завладели Търново. Той заема престола вероятно в 1396г. след като турците завземат Видин и неговият баща Иван Срацимир е „изведен“ от столицата си и хвърлен в затвор в [[Бурса]], в който умира, или в 1402г. след разгрома на турците в битката при Анкара. Константин ІІ е споменат в 1404г. от имп. Сигизмунд като владетел на България наравно с деспот Стефан за Сърбия и войводата Мирчо за Влашко по повод общи военни действия срещу турците. Около 1408г. дава крепости в района на Ихтиман на феодала Каралюк или Новак, което става повод турците да организират поход срещу него воден от Сюлейман - сина на Баязид. През 1413г. турците предприемат поредният поход към Видин водени от Муса Кеседжи вероятно вследствие на него Константин ІІ е прогонен в Унгария и последната част от България пада под турска власт, ако не се смята Несебър който управляват византийците и е покорен едва с падането на Константинопал в 1453г.
Две десетилетия след 1396г. за Константин ІІ се споменава, че е бил в [[Унгария]] и [[Сърбия]] без да се уточнява кога и за какъв период от време. Противно на общоразпространеното мнение не е исторически доказано да е напускал окончателно [[Видин]] още през 1396 г. Има съществени сведения от съвременници, които говорят, че Видинското царство продължава да съществува и след 1396 г. като [[васал]]но на [[Султан|султана]]:
* Според решение на Големия съвет на търговската република [[Дубровник]] от [[28 ноември]] [[1398]] г. се удължават с 5 години пълномощията на консулите в „страните Славония, Босна, Срем и България“ т. е. България е третирана наравно с независимите банства [[Славония]] и [[Срем]] и със също така самостоятелното кралство [[Босна (област)|Босна]];
* Според византийската хроника на [[Псевдо-Сфранцис]] в битката при Чамурлий (дн.
* Пак по повод същите събития византийският историк [[Михаил Дука]] дава следната информация „Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, България, Влахия, дука на [[Янина]], деспота на
* В хрониките на [[Костенецки събор|Костенецкия събор]] от [[1414]]–[[1418]] г. неизменно присъства герба на „императора на България“ /три лъва върху златен щит и над тях царска корона/. Същият герб е прерисуван от арабски пътешественик няколко десетилетия по-рано от щитовете на стражата на цар [[Иван Шишман]];
* През 1396 г., когато би трябвало да е паднало окончателно Видинското царство, няма данни за превръщането му в турски [[Санджак (административна единица)|санджак]]. Такива данни се появяват за пръв път в османските документи чак през [[1430]] г.
При
*от [[Константин Костенечки]],
*в [[Руски хронограф|Руския хронограф]],
Line 47 ⟶ 49:
== Източници ==
* ''[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Цар Константин II Асен (1397-1422) — Последният владетел на средновековна България], П. Павлов''
* ''[http://ald-bg.narod.ru/BG_vladeteli/55_Konstantin_III.JPG Цар Константин IІI Страцимир (1396-1413)], Антоан Доспейски''
[[Категория:Български владетели]]
| |||