Константин II Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
Цар '''Константин II Асен''', известен и като Константин Страцимир, е единствен син на цар [[Иван Срацимир]] от царица Ана, дъщеря на влашкия княз Николае Александру. Произхожда от родовете [[Шишмановци]] и [[Срацимировци]] и е български цар между [[1396]] и [[1422]] г.
Като престолонаследник участва заедно с митрополит Йоасаф Видински в мисия в 1394 г. до турците завладели Търново. Той заема престола вероятно в 1396 г. след като турците завземат Видин и неговият баща Иван Срацимир е „изведен“ от столицата си и хвърлен в затвор в [[Бурса]], в който умира, или в 1402 г. след разгрома на турците в битката при Анкара. Константин ІІ е споменат в 1404 г. от император [[Сигизмунд Люксембургски]] като владетел на България наравно с деспот Стефан за Сърбия и войводата Мирчо за Влашко в писмо до бургундския херцог Филип по повод общи военни действия срещу турците. Около 1408 г. Константин II дава крепости, вероятно в района на Ихтиман, на феодала Каралюк или Новак, което става повод турците да организират поход срещу него воден от Сюлейман - сина на Баязид. През 1413 г. турците предприемат поредния поход към българските земи водени от Муса Кеседжи, Константин ІІ е прогонен в Унгария, но същата година султан Мехмед I побеждава Муса Кеседжи и сключва мирен договор с Константин ІІ, като негов съюзник си връща Видин. В периода
Две десетилетия след 1396 г. за Константин ІІ се споменава, че е бил в [[Унгария]] и [[Сърбия]] без да се уточнява кога и за какъв период от време. Противно на общоразпространеното мнение не е исторически доказано да е напускал окончателно [[Видин]] още през 1396 г. Има съществени сведения от съвременници, които говорят, че Видинското царство продължава да съществува и след 1396 г. като [[васал]]но на [[Султан|султана]]:
|