Константин II Асен: Разлика между версии

Като престолонаследник участва заедно с митрополит Йоасаф Видински в мисия в 1394 г. до турците завладели Търново. Той заема престола вероятно в 1396 г. след като турците завземат Видин и неговият баща Иван Срацимир е „изведен“ от столицата си и хвърлен в затвор в [[Бурса]], в който умира, или в 1402 г. след разгрома на турците в битката при Анкара. Константин ІІ е споменат в 1404 г. от император [[Сигизмунд Люксембургски]] като владетел на България наравно с деспот Стефан за Сърбия и войводата Мирчо за Влашко в писмо до бургундския херцог Филип по повод общи военни действия срещу турците. Около 1408 г. Константин II дава крепости, вероятно в района на Ихтиман, на феодала Каралюк или Новак, което става повод турците да организират поход срещу него воден от Сюлейман - сина на Баязид. През 1413 г. турците предприемат поредния поход към българските земи водени от Муса Кеседжи, Константин ІІ е прогонен в Унгария, но същата година султан Мехмед I побеждава Муса Кеседжи и сключва мирен договор с Константин ІІ, като негов съюзник си връща Видин. В периода между турскяш поход срещу Влашко от 1417г. и до последвалият го през пролетта на 1422г. Константин ІІ е окончателно прогонен в Унгария и последните български територии падат под турска власт, ако не се смята Несебър, който управляват византийците и е покорен едва с падането на Константинопол в 1453 г.

 

 

* Според решение на Големия съвет на търговската република [[Дубровник]] от [[28 ноември]] [[1398]] г. се удължават с 5 години пълномощията на консулите в „страните Славония, Босна, Срем и България“ т. е. България е третирана наравно с независимите банства [[Славония]] и [[Срем]] и със също така самостоятелното кралство [[Босна (област)|Босна]];