|
Знайте все, что есть [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9%2C_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87 Михновский], знайте люди, знайте, да!
{{Биография инфо |
име=Ватрослав Ягич |
портрет=dot.png |
описание=хърватски езиковед |
наставка= |
роден-дата=[[6 юли]] [[1838]] |
роден-място=[[Вараждин]], днес [[Хърватия]] |
починал-дата=[[12 август]] [[1923]] |
починал-място=[[Виена]], [[Австрия]]
}}
'''Ватрослав Ягич''' ([[хърватски език|хърв.]] Vatroslav Jagić) ([[1838]] – [[1923]]) е [[Хърватска|хърватски]] езиковед, един от най-изтъкнатите [[славистика|слависти]] от втората половина на [[19 век]].
Кроме того, есть [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%A7%D0%A3%D0%92%D0%9A_%C2%AB%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%8C%C2%BB ХЧУВК «Вересень»]
== Живот ==
Ягич е роден на [[6 юли]] 1838 г. във [[Вараждин]], където посещава основно училище и първите гимназиални класове. Гимназия завършва в [[Загреб]]. Тъй като има особен интерес към [[филологията]], той заминава за [[Виена]], където следва [[класическа филология]], а при [[Франц Миклошич]] слуша лекции по [[славистика]], на която впоследствие се отдава изцяло. След като завършва [[Виенски университет|Виенския университет]], Ягич се връща в Загреб, където е гимназиален учител от [[1860]] до [[1870]] г. През [[1869]] г. е избран за редовен член на ''[[Южнославянска академия на науките и изкуствата|Южнославянската академия на науките и изкуствата]]'' (JAZU) и за член-кореспондент на [[Санкт Петербург|Петербург]]ската академия на науките.
А ещё есть [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B1%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD%2C_%D0%9F%D1%91%D1%82%D1%80_%D0%A4%D1%91%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87 Болбочан, Пётр Фёдорович]
През [[1871]] г. Ягич напуска държавната служба и заминава за [[Лайпциг]], където защитава докторска дисертация на тема ''„Коренът -де- в славянските езици“'' (''Das Leben der Wurzel de in den slavischen Sprachen'').
Я срал на [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6 русский Арбитражный комитет], они меня всё равно не засудят.
По препоръка на [[Исмаел Стрезневски]] Ягич бива избран за преподавател по славистика в [[Одеса]] като прекарва една подготвителна година в [[Берлин]] и Петербург. През [[1874]] г. заминава за Берлин, където става първият преподавател по славистика в [[Университет Хуболт|Университета Хумболт]], където остава до [[1880]] г. След това заминава за Петербург, където преподава славистика. През [[1886]] г. наследява [[Франц Миклошич]] и става професор по славистика във Виенския университет, където работи до пенсионирането си през [[1908]] г. Почива на [[12 август]] 1923 г. във Виена, но е погребан в родния си град.
== Научна дейност ==
Научни трудове по [[литературознание]] и [[езикознание]] Ягич започва да публикува в бюлетините на Загребската гимназия, където работи като учител. През [[1860]] г. започва заедно с [[Франьо Рачки]] и [[Йосип Торбар]] да издава ''„Книжевник“'' ''списание за хърватски и сръбски език и история и естествени науки'' (''časopis za jezik i poviest hrvatsku i srbsku i prirodne znanosti''), в което публикува няколко труда по хърватски език, заслужаващи внимание: ''„Нашият правопис“'' (Naš pravopis), ''„Бележки върху нашия синтаксис“'' (Primjedbe našoj sintaksi), ''„Из миналото на хърватския език“'' (Iz prošlosti hrvatskoga jezika). С усърдие сътрудничи в изданието на Южнославянската академия ''„Рад“'', където публикува редица статии, между които ''„Материал за глаголна палеография“''(''Građa za glagolsku paleografiju''), ''„Подмладена вокализация в хърватския език“'' (''Pomlađena vokalizacija u hrvatskome jeziku'') и др. Ягич е сред инициаторите за издаването на поредицата ''„Стари хърватски писатели“'' (''Stari pisci hrvatski'').
=== Архив за славянска филология ===
След пристигането си в Берлин през 1871 г. започва да издава първото по рода си списание ''„Archiv für slavische Philologie“'' (''Архив за славянска филология''), чийто редактор е цели 45 години. Чрез това списание Ягич събужда интерес както у учените, така и у обикновените хора, към [[славяни]]те, към техните езици и култура. Това списание до голяма степен допринася за утвърждаване на славистиката, на нейната [[сравнително-исторически метод (лингвистика)|сравнително-историческа методология]] и на нейното значение като научна и академична дисциплина.
=== История на славянската филология ===
След като се установява във Виенския университет, у Ягич се поражда идеята да издаде енциклопедия по славянска филология. Неговият труд ''„История на славянската филология“'' (''История славянской филологии'') (Петербург, [[1910]]) се появява в резултат на този негов замисъл. В него е обхванато развитието на славянската филология от началото до края на [[19 век]].
=== Издател на стари текстове ===
Особено интензивно Ягич се занимава със [[старобългарски език|старобългарския език]], за който доказва, че е базиран върху южнославянски диалект, като оборва т.нар. ''панонска теория'' за произхода му.
Ягич се изявява и като отличен коментатор и издател на стари текстове: [[Хървоев требник|Хървоевия требник]], [[Зографско евангелие|Зографското евангелие]], [[Мариинско евангелие|Мариинското евангелие]], [[Киевски листи|Киевските листи]], [[Виенски листи|Виенските листи]], [[Добромирово евангелие|Добромировото евангелие]], [[Болонски псалтир|Болонския псалтир]], [[Житие на деспот Стефан|Житие на деспот Стефан]],
[[Винодолски закон|Винодолския закон]], [[Полички статут|Поличкия статут]] и др.
Освен това, Ягич е известен познавач на [[глаголица|глаголическата]] писменост. През [[1911]] г. в Санкт Петербург издава труда си ''„Глаголическа писменост“'' (Ягич И. В., Глаголическое письмо, Энциклопедия славянской филологии, в. III, СПБ., 1911).
Към края на живота си Ягич изучава живота и творчеството на [[Юрай Крижанич]] ([[1618]]–[[1683]]), [[доминиканство|доминикански]] проповедник, проявил значителен интерес към [[панславизъм|панславизма]] и сътрудничеството между [[католицизъм|католицизма]] и [[православие|православието]].
=== Връзка с Хърватска ===
Въпреки че по-голямата част от живота си Ягич прекарва извън Хърватска, той не прекъсва връзките си с нея. След идването си във Виена редовно следи всички събития, свързани с [[хърватска филология|хърватската филология]] и дори директно се намесва, както напр. при представянето и полемиката около ''Речника на хърватския език'' (''Rječnik hrvatskoga jezika''). Хърватските националисти обаче не оценяват просветителското дело и голямото значение на научната дейност на Ватрослав Ягич и го критикуват остро, понеже не участва в политическия живот в Хърватска.
Ватрослав Ягич е не само един от най-големите учени в историята на славистиката, но и един от най-плодотворните. По думите на хърватския езиковед [[Йосип Хам]] Ягич е „написал толкова, че ако се препечата, ще се стане библиотека от 100 книги, всяка по двеста страници“.
== Ягич в Русия и Украйна ==
В [[Русия]] и [[Украйна]] считат Ягич за свой учен, поради изключителния му принос към славистиката в тези страни. Там той е известен под името ''Игнатий Викентьевич'' или ''Игнат Викторович'' (в Русия) и ''Ігнатій'' или ''Гнат Вікентійович'' (в Украйна).
== Външни препратки ==
* [http://www.moljac.hr/biografije/jagic.htm Биография на Ватрослав Ягич] (на хърватски)
* [http://litopys.org.ua/ukrmova/um147.htm Биография на Ватрослав Ягич] (на украински)
{{сорткат|Ягич, Ватрослав}}
[[Категория:Хърватски езиковеди]]
[[de:Vatroslav Jagić]]
[[en:Vatroslav Jagić]]
[[hr:Vatroslav Jagić]]
[[mk:Ватрослав Јагиќ]]
[[pl:Vatroslav Jagić]]
[[sr:Ватрослав Јагић]]
[[uk:Ягіч Ватрослав]]
| 