Никола Петров (художник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Daggerstab (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Канопус Киля (б.), към версия на Gergana.raynova |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Никола Петров
| портрет = dot.png
| описание = български художник-живописец
| наставка =
| роден-дата = [[20 август]] [[1881]]
| роден-място = [[Видин]], [[България]]
| починал-дата = [[10 декември]] [[1916]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Никола Петров''' е български живописец от младото поколение художници от началото на [[20 век]]. Всеки един от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров (заедно с [[портрет]]иста [[Никола Михайлов]]) най-много се доближава до онова изкуство, до което са се домогвали френските [[импресионизъм|импресионисти]] ([[Едуар Мане|Мане]], [[Клод Моне|Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]]).
Той рисува предимно [[пейзаж]]и, което е до известна степен повлияно от неговия учител в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] [[Ярослав Вешин]], въвел практиката на [[пленер]]изма. Друг негов учител от Академията е [[Иван Мърквичка]]. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.
Никола Петров е роден в [[1881]] година във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост по отношение на изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис във втория випуск на наскоро откритата Национална художествена академия. Въпреки това той успява да получи дипломата си едва през [[1913]] година. Още през [[1903]] е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство - индикатор за влиянието на модерните течения в [[България]] ( [[импресионизъм]], [[символизъм]], [[сецесион]] ). В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му - той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като "Рекичка из камънаци" и "Река Ерма при Трън", където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил ( "Пазар в Бяла Слатина" ). Едни от най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на [[Пенчо Славейков]] "На острова на блажените". Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология - многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.
Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от туберкулоза само на 35 години през 1916 година.
<center><gallery caption="Картини на Никола Петров">
Image: Nikola Petrov1.jpeg| "Тишина"
Image: Nikola Petrov2.jpeg| "Лъвов мост" - 1911
Image: Nikola Petrov3.jpeg| "Народният театър" - 1912
Image: Nikola Petrov4.jpeg| "Рекичка из камънаци" - 1911
</gallery></center>
<center><gallery caption="На острова на блажените">
Image:Sekul Skuta.jpeg| "Секул Скъта
Image:Nqgul Kavela.jpeg| "Нягул Кавела"
Image:Vidul Fingar.jpeg| "Видул Фингар"
Image:Tiho Chubra.jpeg| "Тихо Чубра"
</gallery></center>
== Външни препратки ==
* [http://art.domino.bg/artists.php?artID=113&lang= Картини на Никола Петров], Галерия „Арт Домино“]
[[Категория:Български художници|Петров, Никола]]
|