У Не Вин: Разлика между версии

През февруари 1960 г. в резултат на изборите той отстъпва властта на [[У Ну]]. На 2 март 1962 осъществява военен преврат и създава система на власт, съчетаваща национализъм, марксизъм и будизъм, провъзгласява «бирманския път към социализма». Тога се създава Революционният съвет, който възглавил У Не Вин (съветът действува до март 1974, вж. [[Партия на Бирманската Социалистическа Програма|кризата от 1974 г.]]). През 1962 г. У Не Вин също е бил председател на Революционното правителство (от 1971 — Съвет на Министрите), от 1958 до 1972 министър на отбраната, през 1962 г. става председател на Централния Oрганизационен и Дисциплинарен комитети на [[Партия на Бирманската Социалистическа Програма|Партията на Бирманската Социалистическа Програма]] (Ланзам, ПБСП; основана през 1962 г.).

След приемането през 1974 г. на нова конституция У Не Вин става председател на Държавния съвет на Народнотго събрание (парламента) и президент на Социалистическа Република Бирмански Съюз. Посещава [[СССР]] през 1961 и 1965 г.

* Прелом в гражданската война (течаща в Мианмар от 1948 г.): изтласкване в околностите на страната, в джунглата, на въоръжените отряди на троцкисти и маоисти — [[Комунистическа партия на Бирма (червен флаг)|Комунистическата партия на Бирма (червен флаг)]] и [[Комунистическа партия на Бирма (бял флаг)|Комунистическата партия на Бирма (бял флаг) — и въоръжените отряди на националните малцинства, борещи се за отцепване от БирмыМианмар;