Главен управител на Източна Румелия

Главният управител (генерал-губернатор) е най-висшият служител в изпълнителната власт на Източна Румелия. Той се назначава за срок от 5 години от султана на Османската империя със съгласието на всички държави, подписали Берлинския договор. Главният управител назначава правителството, окръжните управители и Върховния съд, главнокомандващ е на областната милиция, свиква Областното събрание и предлага бюджета на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с Постоянния комитет, нормативни актове със силата на закон.

За времето от приемането на Органическия устав на Източна Румелия през 1879 година до Съединението през 1885 година постът на главен управител е заеман от двама души: Александър Богориди (1879-1884) и Гаврил Кръстевич (1884-1885). Съгласно Топханенския акт, след 1885 година султанът назначава за главен управител на Източна Румелия княза на българите, първоначално Александър I, а след това Фердинанд I. През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на независимостта на България през 1908 година.