Спортни шейни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{авторски права}}
'''Пързалянето с едноместна шейна''' (фр.''Luge'') Шейни в улей, е един от най – атрактивните и завладяващи зимни спортове. Със своята висока скорост, специфична състезателна екипировка, уникални ледени писти за спускане, този спорт е с приоритет при зрителския интерес и в същото време твърде недостъпен за масово практикуване.
Line 7 ⟶ 8:
==История==
Спорен е момента с определянето на първооснователят на Шейната. Има данни отнасящи се за периода около 800 г., свързани с викингите и използването на двуплазова шейна за превоз на товари, дървени трупи от планината, както и за лов. Такава археологическа находка е открита на територията на град Слаген, Норвегия около фьорда Осло.
Пак на север, но в Америка, мохалките – индианско племе, обитаващо земите покрай езерото Каналейк близо до град Квебек, Канада изработват свой вариант на транспортна шейна, наречена от тях Тобоган. Използват я предимно при лов и пренасяне на провизии между отделните села и ловни лагери. Под Името Тобоган е известно някъде по света спускането с шейни. ▼
В Швеция около Полярния кръг в минали периоди се използва къса, едноместна шейничка за придвижване върху лед. Това става чрез забутване с бягане, последвано от лягане по корем върху шейната.▼
За подобни мероприятия, състояли се в такъв отдавнашен период има твърде оскъдни данни. Поради тази причина първото шейни състезание със спортна насоченост се счита проведеното през 1883 година в швейцарския курорт Давос. Там хотелиерът Каспър Бадрът, за да разнообрази програмата предлагана от хотела му, освен минералните бани и лечебни процедури, организира и състезание по шейни. Трасето е дълго 4 километра, представлява алея от Сант Волфганг до Клостерс. Победител е австралийския студент Джордж Робертсън, управляващ двуместна шейна с партньор Петер Минш – клостерски пощальон. Времето на първите шампиони в историята на шейни спорта е 9 минути и 15 секунди. Средната им скорост е 26 км/ч (при днешните условия скоростта е скочила на 135 км/ч). Джордж Робертсън печели състезанието, в което вземат участие 21 души от 7 държави – Англия, Германия, Холандия, Швеция, Швейцария и САЩ. ▼
В повечето алпийски райони, организирането на състезанията е свързано със столетни традиционни обичаи на определени градове и области. От тази основа, на забавни традиционални чествания, спускането с шейни се превръща в организиран и целенасочен спорт. ▼
Един от най– старите и значими шейни клубове е баварския Берхтезгаден, запазен до днес, със своята 84 годишна история, той продължава да дава на света шампиони от школата си. В региона на Берхтезгаден се осъществяват едни от първите състезания, както и организирани спортни сдружения, с най – ранна дата - 1903 година. В момента главното седалище на Международната федерация по шейни се помещава там.▼
▲
Първото световно първенство на изкуствена писта – улей е 72 години след това в Давос. Проведено е в Осло през 1955г. участниците са 52 – ма, от 8 националности. Две години по – късно (1957г.) се основава официално международната федерация (FIL) в Давос – Швейцария.▼
▲
На конгрес на Международния олимпийски комитет през 1961 година в Атина шейните в улей се включват в програмата на игрите в Инсбрук през 1964 година. Олимпийският улей за игрите в Австрия е изграден от бетонни тухлички, като заледяването е естествено, т. е. от студения климат.▼
▲Първото състезание, за което имаме сведения от историческите хроники се състои в Норвегия и датира 1480 година. Друг такъв извор ни дава информация за друго – 1552 година,което се състои в планината Ерц. За подобни мероприятия, състояли се в такъв отдавнашен период има твърде оскъдни данни. Поради тази причина първото шейни състезание със спортна насоченост се счита проведеното през 1883 година в швейцарския курорт Давос. Там хотелиерът Каспър Бадрът, за да разнообрази програмата предлагана от хотела му, освен минералните бани и лечебни процедури, организира и състезание по шейни. Трасето е дълго 4 километра, представлява алея от Сант Волфганг до Клостерс. Победител е австралийския студент Джордж Робертсън, управляващ двуместна шейна с партньор Петер Минш – клостерски пощальон. Времето на първите шампиони в историята на шейни спорта е 9 минути и 15 секунди. Средната им скорост е 26 км/ч (при днешните условия скоростта е скочила на 135 км/ч). Джордж Робертсън печели състезанието, в което вземат участие 21 души от 7 държави – Англия, Германия, Холандия, Швеция, Швейцария и САЩ.
▲
▲
Класирането при двойките е оглавено от Йозеф Файщмантъл и Манфред Шенгъл – Австрия - 1:41.62, на втора позиция са австрийците Райхолд Зен и Хелмут Талер с време от 1:41.91 и бронзови медалисти - Италия – Валтер Аузендорфер и Зигисфредо Майр - 1:42.87▼
▲
▲На конгрес на Международния олимпийски комитет през 1961 година в Атина шейните в улей се включват в програмата на игрите в Инсбрук през 1964 година. Олимпийският улей за игрите в Австрия е изграден от бетонни тухлички, като заледяването е естествено, т. е. от студения климат. Приемането на шейните в олимпийското семейство дава предпоставка този вид спорт да се смята за добре развит и с богат интерес от страна на активни състезатели и публика. ІХ – те Зимни олимпийски игри в Инсбрук дават необходимия тласък и добра перспектива за развитие на шейните в улей. В тази олимпиада дисциплините са три: едноместни шейни мъже, едноместни шейни жени и двуместни шейни мъже.
▲При силния пол златен медалист е Томас Кьолер от Германия с време 3:26.77, сребърен – Клаус Бонсак – Германия с време 3:27.04 и трета позиция заема Ханс Пленк – също от Германия. – 3:30.15. При дамите Златото грабва Ортрън Ендерлейн Германия – 3:24.67, среброто е за Илзе Гайслер – Германия – 3:27.42 и бронзов медал – Хелене Търнер от Австрия. Класирането при двойките е оглавено от Йозеф Файщмантъл и Манфред Шенгъл – Австрия - 1:41.62, на втора позиция са австрийците Райхолд Зен и Хелмут Талер с време от 1:41.91 и бронзови медалисти - Италия – Валтер Аузендорфер и Зигисфредо Майр - 1:42.87
В първите световни купи и олимпийски игри времеизмерването е с точност до стотни от секундата. На игрите в Сапоро, Япония през 1972 -ра две двуместни шейни – Хорст Хьорнлайн с партньор Райхард Бредъл от ГДР финишират с еднакво време и поделят златните медали с италианците Паул Хилгартнер и Валтер Плайкнер – 1:28.35. От този прецедент нататък се налага времеизмерване с прецизност до хилядни от секундата. В редки случаи при състезания и тренировки продължават да се дублират времена.
==Външни препратки==
|