Разлика между версии на „Пикиращ бомбардировач“

редакция без резюме
 
== История ==
'''Първото документирано бомбопускане''' от пикиращ полет става импровизирано по време на [[Първата световна война]] от [[Кралски въздушни сили|Кралските въздушни сили]] (КВС). През [[1917]] и [[1918]] г. се провеждат учения за такъв вид бой, но крилата на тогавашните самолети не са достатъчно здрави, за да издържат напрежението върху тях, което се получава при излизане на самолета от пикиране.
 
С нарастването през годините на здравината и товароподемността на самолетите, тази тактика става високо ценена. В началото на [[1930-те]] пикиращото бомбопускане ясно е фаворитизирано в тактическите доктрини, особено срещу цели, които са твърде малки, за да бъдат точно поразени от [[хоризонтален бомбардировач]].
 
Докато ВВС на САЩ залагат на обширни атаки от много големи бомбардировачи, ВМС на САЩ поръчват '''първия пикиращ бомбардировач''' — [[биплан]]ът Къртис F8C (''Curtiss F8C „Hell-Diver“'') (да не се бърка с [[моноплан]]а ''Дъглас SBD „Dauntless“'' или ''SB2C „Helldiver“'').
 
[[Картинка:Junkers Ju87.jpg|мини|вдясно|Германски ''Юнкерс Ju-87 „Щука“'' в полет]]
В началото на [[1930-те]] [[Ернст Удет]] на посещение в САЩ успява да закупи четири самолета F8C и да ги превози до '''Германия'''. Там те предизвикват малка революция. Тактиката на пикиращия бомбардировач позволява малки самолети на [[Луфтвафе]] да играят успешна роля като [[тактическо оръжие|тактическото оръжие]], което е било нужно. Скоро са сключени договори за проектирането на собствени пикиращи бомбардировачи, в резултат на които се появява самолетът [[Ju-87|Юнкерс Ju-87 „Щука“]] (съкратено от немското ''Sturzkampfflugzeug'', буквално „пикиращ боен самолет“).
 
За времето си Щуката е най-добрият пикиращ бомбардировач. Използването на „въздушна артилерия“ решава един от големите проблеми на [[блицкриг]]а: атакуването на добре окопани защитни позиции, които иначе би трябва да бъдат обстрелвани с трудноподвижна [[артилерия]], а бързите [[танк]]ове през това време да чакат. Ефектът от тази тактика е доказан при нашествието в [[Полша]] и [[Ниските страни]] (особено при бомбардирането на [[Ротердам]] през [[1940]] г.) В един от случаите [[Британските експедиционни сили]] изграждат силни защитни позиции на западния бряг на река [[Ойре]] точно пред фронта на светкавично настъпващите германски танкове. Атаките на Щуките бързо правят пробив в отбраната и немските инженерни войски успяват да осигурят пресичането на реката доста преди да пристигне артилерията.
Щуките бързо остаряват морално и многократните опити да бъдат заменени с по-нов и усъвършенстван самолет неизменно се провалят. При започването на [[Битката за Британия]] те вече са превъзхождани от КВС и търпят огромни загуби.
 
'''Япония''' също влага значителни усилия в пикиращите бомбардировачи, по същите причини като ВМС на САЩ — за атакуването на кораби. Те започват войната с един от най-добрите модели, Aichi D3A, но той също остарява морално много бързо. По-късно се появява много по-добрият Yokosuka D4Y „Suisei“, но по това време индустрията ѝ вече няма възможността да го произвежда.
 
За разлика от Япония, '''САЩ''' разполагат с Дъглас SBD „Dauntless“, който постига резултати като ''D3A'', а по-късно е заменен с по-бързия и по-сложен Къртис SB2C „Helldiver“. И от двата вида са произведени големи количества.
 
Един от най-известните случаи на успешна пикираща атака е в [[Мидуей (битка)|битката при атола Мидуей]] през [[юни]] [[1942]] г. когато американски самолети ''Dauntless'' нанасят фатални попадения на три отделни Японскияпонски самолетоносачи от първа линия в рамките на шест минути.
 
Единствената голяма сила, която не произвежда собствен пикиращ бомбардировач е '''Великобритания'''. [[Кралската флота]] няколко пъти се опитва да въведе такъв, но не успява поради множество причини, не на последно място заради политическото влияние на [[Кралските въздушни сили]]. Единственият създаден хибрид между пикиращ бомбардировач и [[изтребител]] е Blackburn Skua, който е използван за кратко време и в ограничени количества.
 
'''След войната''' пикиращите бомбардировачи бързо изчезват. Зенитната артилерия значително е подобрила маневреността и ефективността си, и има ефект като изтребител върху уязвимите и бавнодвижещи се пикиращи бомбардировачи. По същото време се усъвършенстват и бомбоприцелите, които позволяват висока точност на попадение и при по-малки ъгли на атака. Поради умалените си размери те могат да се монтират вече практически на всеки самолет, включително на изтребител. Въпреки, че тези самолети все пак „пикират“ до известна степен към целта, те са способни да извършват множество разнообразни задачи и поради това не се смятат вече за пикиращи бомбардировачи.
 
'''В днешно време''' [[умна бомба|умните бомби]] са заменили повечето от другите видове техники за бомбардиране в САЩ и европейските страни. Бомбите могат да бъдат пускани от голяма височина на много километри от целта, снижавайки риска за самолета. Насочването става по различни начини, включително лазерно насочване, вградена [[GPS]], радар, инфрачервени сензори, видеонасочване и инерционно коригиране на отклоненията от вятъра. Бомбоприцелите дават възможност за [[бомбардиране чрез подхвърляне]] (на английски ''toss bombing''), което е един вид обратното на пикиращото бомбардиране, при което самолетът пуска бомбата докато носът му е насочен нагоре. Когато се налага пускането на неуправляеми бомби все още се използват коси пикирания до 45 градуса.
 
[[Категория:Бомбардировачи]]
22 263

редакции