Теорията, че ТСЕ се причиняват от инфекциозен агент, съдържащ единствено [[белтък]] съществува от 60-те години на миналия век. Тази теория е създадена, за да се обясни откритието, че тайнственият инфекциозен агент, причиняващ болестта на Кройцфелд-Якоб, е устойчив на [[ултравиолет]]овиултравиолетово лъчение|ултравиолетови лъчи]] (които разрушават [[нуклеинова киселина|нуклеиновите киселини]]), но е податлив на агенти, разрушаващи белтъците. Пробивът настъпва през [[1982]] г., когато изследователи, ръководени от [[Стенли Прусинър]] от [[Калифорнийски университет в Сан Франциско|Калифорнийския университет в Сан Франциско]], пречистват инфекциозен материал и потвърждават, че инфекциозният агент се състои главно от специфичен белтък. Прусинър изковава думата „прион“ като наименование на инфекциозния агент като комбинира първите срички на думите „протеинов“ и „инфекциозен“. Инфекциозният агент бил наречен „прион“, а специфичният белтък, от който е съставен, бил наречен PrP. Стенли Прусинър получава [[Нобелова награда за физиология или медицина]] през 1997 г. за това изследване.
<!--[[Картинка:Prion_propagation.png|мини|0п|дясно|Предполагаем механизъм за размонжаване на прионите]]
