Разлика между версии на „Ново Паничарево“

49 байта изтрити ,  преди 12 години
м (Робот Добавяне: ru:Ново-Паничарево)
''' ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО'''
''/''Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов,
от с. Ново Паничарево , мой дядо, а също така
голям патриот и родолюбец.''
 
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си непосредствено след освобождаването на България от османско иго - [[1879]] година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през [[1882]] г.
 
Неговото основно ядро от заселници идва от живущите до тогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток - 6км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с.Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.
 
От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с.Рупките - Родопите, през 16-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група "Рупки".
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си
непосредствено след освобождаването на България от
османско иго - [[1879]] година, е регистрирано в списъците
на селищата на княжеството през [[1882]] г.
 
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
Неговото основно ядро от заселници идва от живущите до
 
тогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село)
Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане
6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите
на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка.
преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км
източно от Старо село, на югоизток - 6км от с. Ново Паничарево.
От това произтича, че основателите на с.Ново Паничарево са
потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.
От исторически източници и от предания от поколение на
поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните
села са дошли от с.Рупките - Родопите, през 16-17 век по време
на масовото подтисничество на българския народ от турските
поробители. Българите в борбата си да запазят своята
националност и религия, да се спасят от помехамеданчване,
голяма част от тях намират спасение в дебрите на
Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край
са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите
в този край хора като етническа група "Рупки".
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи,
които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити
с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били
направени от дъски, а гредите и другия дървен материал
бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид
голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората
са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място.
Само църквата е била изградена с високи каменни стени,
покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
Основният поминък на хората бил скотовъдството и
земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи
и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий,
пшеница и царевица.Почвата била слабопродуктивна,
добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си.
Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по
скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги
продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство.
Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли
при много трудни условия. По поречието на река Дуденска
още се намират очертания на вади и язове от воденици
където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница
за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане
на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които
се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва
,че хората били напредничави и ползвали водата като
енергиен източник макар и само през зимата, тъй като
през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода
за водопой на добитъка.
 
== Културни и природни забележителности ==
364

редакции