Тръстеник (област Русе): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 280:
За село Тръстеник през 2006 г. бе написана книга от Трифон Трифонов със заглавие: Тръстеник Русенско през вековете. Физико-географско и културно историческо изследване.
<!-- === Кухня === -->
1. Знания за света. Вярвания
Тръстеничени вярват, че светьт и всички живи същества са сътворени от Бога и всички добрини те приписват на Дядо Господ, а лошото според тях е дело на Дявола. Вярват и в отвъдния свят - „оня свят", и че има Рай и Пъкъл.
Просторът над тях е небе, слънцето е Райку, а луната - неговата сестра - Месчина.
Вярват, че свършекът на света наближава, защото хората стават все по-лоши и Злото надвива Доброто и ще го победи.
Гръмотевиците и светкавиците са божият гняв, а също и дело на Св. Илия, който препуска с колесницата си из облаците.
Дъждовете и снеговете, както и градушките, ветровете и сланите ги праща Дядо Господ и той решава, според греховете на хората, каква да бъде реколтата. Ето защо природните бедствия са божие наказание.
Хората от Тръстеник почитат различни светци. Едни от тях закрилят добитька им, това са - Св. Георги и Св. Тодор, други се грижат за земеделската реколта - Св. Трифон, трети предпазват от болести - Св. Харалампей, четвърти властват над природните стихии.
На тези символи на Доброто тръстеничени противопоставят вярата си във „вампири" - души на умрели хора, прескочени от котка или куче, а техният видим образ е на страшни кръвожадни животни. Подобно на вампирите, и „таласъмите" са кръво-жадни същества, обитаващи пустеещи къщи, които се явяват нощем и плашат хо- рата. „Караконджулите" пък приличат на Дявола и се появяват след като се заколи прасето на Коледа. Те също пакостят на хората нощем. Според суеверието „самодивите" живеят в реките и край изворите, по полето и горите, край кладенците и чешките. А през т. нар. „Русалска неделя" в селото се явяват „русалии", които наказват тези, които работят през тази седмица. „Орисниците" посещават домовете на ново-юдените през третата нощ от раждането им и определят тяхната съдба.
2. Суеверия
Отношението на тръстеничени към света, който ги заобикаля, се основава на схващането, че нещата в този свят са зависими едно от друго и си взаимодействат По определен начин. Кой, как и по каква логика за първи път установява тези закономерности, не се знае, но в селото те се предават от поколение на поколение:
Ако сънуваш мътна вода, куче, котка или червено, е на добро.
Ако сънуваш бистра вода, мъртвец или бял цвят, ще плачеш.
Ако човек има „уратичка" - разстояние между горните предни зъби, ще е щастлив и богат.
Ако на трудна жена и се дояде някакъв плод или нещо друго, не бива да докосва Корема си, защото исканият предмет ще се появи после като белег по тялото на детето.
Не бива да се присмиваш на сакат или малоумен човек, защото децата ти ще станат такива.
Когато черна котка ти мине път, не е на хубаво и трябва да се върнеш или заобиколиш, ако е пъстра, може да минеш, но трябва да се пазиш.
Ако мъртвец е починал с отворени очи, те трябва да се затворят, защото той чака и жали за някого.
Където кука кукумявка, в този дом скоро ще има мъртвец.
На Великден никога не се изяжда първото яйце цяло, а трябва да се раздели, за да няма глад през годината и да не ти излезе цирей.
Ако гост завари домакините на маса за обед или вечеря, той не им мисли злото.
При гроздобера първата откъсната чепка се стъпква на земята, за да стане много и хубаво гроздето през следващата година.
Котка или куче не трябва да прескачат мъртвеца, защото той ще вампиряса.
Не се шие копче на дреха, когато тя е облечена на човека, защото ще оглупее („ще му зашият акъла"), но ако се наложи все пак, той трябва да сложи в устата си конец от дрехата.
Човек с тънки устни е голям инат.
Ако жената е заченала при пълнолуние, ще роди близнаци.
3. Народна метеорология
През многовековното си съществуване, наблюдавайки природните явления, тръстеничени се научават да предвиждат някои промени в климата. Тези познания са особено полезни за селския човек в усилията му да предпази реколтата си от природните стихии.
Ако лястовичките летят ниско над земята, ще вали.
Когато ставите на ръцете и краката болят, времето ще се развали.
Преди дъжд жабите квакат силно.
Яркочервеният залез предвещава силен вятър.
Когато мишките натрупат големи „мишини", зимата ще бъде продължителна.
Припича ли силно слънцето, скоро ще завали.
Дъгата на хоризонта предвещава края на дъжда.
Когато дръвчетата цъфтят два пъти, ще има дълга и студена зима.
Ако нощем, през есента, небето е ясно, сутринта ще има слана.
Грее ли слънце и вали ли дъжд едновременно, ще има мъна по лозята.
Мухите хапят силно, когато ще вали дъжд.
Ако завали градушка, се хвърля сол, за да спре.
Ако мравките събират много храна, зимата ще продължи дълго.
След дъжд „кушкуваните" (пчелоядите) нападат пчелите.
Когато пчелите бързат да се приберат в кошерите си, ще има дъжд и буря.
Когато гаргите „играят", времето ще се развали.
Когато димът от комините пада надолу, времето ще се разваля и обратно - отива ли димът нагоре, времето ще бъде хубаво.
4. Лечителни практики
Традиционната народна медицина е позната на тръстеничени отдавна. Практикуват я обикновено по-възрастните жени, макар че понякога се срещат и мъже с лечителски способности.
„Диагнозата" се определя лесно. Почти при всички болести има зъл дух в тялото на болния.
Лечението се извършва по два начина. Чрез пряко въздействие, с помощта на билки - лайка, липов цвят, смрадлика, босилек, жълт кантарион, които изпълняват ролята на лекарства или чрез баене и заклинания.
Като народни лечители в селото се знаят Русан Бодуров, който поправя счупено и навехнато; баба Минка Раднева, която може да лее куршум и да бае против уроки, уплаха и други болести; същите способности има и баба Руса Анева.
За промиване на рани се използват смрадлика, пелин или орехови листа. Рани се лекуват и като се посипят с тютюн или се обгарят със „сирнява" (непрана) вълна. При по-малки ранички от одраскване, порязване или ухапване се прибягва до припи-каванс на раничката или посипване с пепел.
Болни бъбреци се лекуват с отвара от бял равнец и листа от магданоз.
При сърцебол се препоръчват ситно смлени и изсушени дренки, чай от пелин или силна ракия със стиска бяла пепел и накисната в нея чубрица.
При язва се използва жълт кантарион, изкиснат в дървено масло.
Болни зъби се лекуват чрез жабурене със силна ракия и накиснат в нея карамфил.
При болки в очите се капе сок от бяла лоза - „мъзга".
Кожни заболявания - екземи, краста, пъпки - се налагат с мехлем от сяра - „тю-кюрт" и свинска мас или се мажат с ракия „първак".
При възпалено ухо се слагат капки от затоплено олио, ябълков сок и препечен лук.
Настинка се лекува по различни начини. Гърдите се налагат със счукан лук или животинска мас. Практикува се и друг начин. В съд (кратунка или гаванка), който се слага на гърдите, се налива топла вода, а в нея се гаси нагорещено желязо - това се прави няколко пъти поред. Може да се направи и компрес, като върху парче хартия, надупкана като решето, се слага свинска мас и питена мая, всичко това се налага на гърдите. При настинка се прави и инхалация. В малък съд, пълен с вода, се слага нагорещен камък. Болният е покрит с одеяло и, надвесен над образуваната пара, я вдишва, колкото може по-дълго време. При настинка се слагат и натоплени пръчки върху слабините.
При уплаха се пие отвара от дилянка или босилек, лее се куршум и се бае, а уплашеният пикае върху камък, плюе си в пазвата или пие веднага вода.
При безсъние се пие отвара от невен или се пуска кръв от болния.
Кръв се пуска и при високо кръвно налягане, вътрешни кръвоизливи, ухапване от бясно куче или отровна змия.
Баенето става с чумбера на баячката. Бае се или на болния, или на дрехата му. Прави се против уроки (урочасване от хорски погледи, думи или хвалби) и против болести. Баячката шепне думите много тихо, защото веднъж научени от друг, те губяг своята сила.
Леенето на куршум става по следния начин: Куршумът се слага в пещта. Когато се разтопи, се излива в чаша с вода и при втърдявансто на оловото се образува някак-ва форма. Според формата лечителката познава каква е болестта.
== Външни препратки ==
| |||