Тръстеник (област Русе): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
Село Тръстеник се намира на около 25 км. от град [[Русе]].
Край селото преминава главен път Е 85 свързващ [[Централна Европа]] и държавите от [[ОНД]] с [[Гърция]] и [[Турция]] както и с [[Република Македония]]. В селото добре е развито земеделието като преобладаващ отрасъл е растениевъдството - основно производство на зърнени култури. От животновъдството добре са развити говедовъдство и овцевъдство. В землището на селото има благоприятни условия за развитие на пчеларството - разнообразна медоносна растителност. Липсата на промишлени предприятия в района на селото създава предпоставки за развитие на [[биологично производство на земеделска продукция]].
I. ФИЗИКО - ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
 
На 25 км югозападно от гр. Русе се намира село Тръстеник. Разположено върху два живописни склона на продълговат дол, в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на височина 150 м над морското равнище, то заема площ с дължина около четири и ширина два и половина км. Общата му територия е 56 426 дка, от които 2 963 дка са покрити с горски масиви. На север то граничи със селата Пиргово и Мечка, на запад - със с. Екзарх Йосиф, на юг - с гр. Две могили, а на изток границите му достигат до селата Иваново и Кошов. Шосейни връзки свързват Тръстеник с градовете Русе, Бяла и Две могили.
 
По данни от преброяване на населението през 1946 г. в Тръстеник е имало 4 400 души. Днес в селото живеят 2 124 души, от които 1 052 мъже и 1 072 жени, обединени в 680 домакинства.
 
Мохамеданската вяра изповядват 696 души***. Теренът на землището е хълмист и богат на подпочвени води. Земята в околността е черноземна, леко нагъната и плодородна. В района на селото няма открити находища на полезни изкопаеми. В местностите „Чанака" и „Черновода" има каменни кариери.
 
Климатът в този район на България е умореноконтинентален с голяма годишна амплитуда на температурите и подчертан летен минимум на валежите***. Преходните сезони тук нямат значителни разлики в температурно отношение. Зарегистрираните температури през април и октомври и през март и ноември са почти еднакви. Най-валежен е месец юни, а с най-малко валежи са месеците февруари и септември. Най-ниските зарегистрирани температури са засечени през месец януари - (- 27,7°), а най-високи - през месец август (42,2°).
 
Поради северно-южната ориентация на дола. селото е открито за студените ветрове, които свободно нахлуват през зимата. Западният суховей, наричан от местното население „Черния вятър", духа и суши землището през всички сезони на годината.
 
От горската растителност в района са разпространени смесените широколистни гори - дъб, мъждрян, бреза, топола, салкъм, бряст, акация, ясен, липа и др., както и иглолистни - ела и бор.
 
Най-често срещаните тревни растения са - копривата, лобо-дата, билизмата, кучето грозде, цуцулигата, щирът, троскотът, синапът.
 
Представители на дивите животни и птици в района са - зайците, сърните, елените, лисиците, вълците, таралежите, костенурките, а от птиците се срещат лястовици, гълъби, чучулиги, кълвачи, яребици, косери, фазани, щъркели и др.
 
В селото има - селсъвет, селкооп, развита търговска мрежа, ТПК (Трудово -производителна кооперация) - „ПИМЕКС", три ПК (Производствени кооперации), читалище, музейна сбирка, училище, детска градина и ясли, здравен дом с аптека, пощенска станция, мелница, фурна, тотопункт, стадион, църква, две джамии. Опитна станция за борба с ерозията, телевизионна кула, водна кула
 
== История ==