Свети Йоан Богослов (Карнобат): Разлика между версии

Що се отнася до църковните дърворезби в карнобатския храм, те всички са издържани във възрожденски стил, обогатен с характерни за възрожденската ни архитектура и изкуство барокови елементи. Бих казал, че това е лебедовата песен на Филиповци в духа на нашето национално Възраждане.

Предполагам, че идеята за такъв иконостас (също така архиерейски трон, амвон, балдахин над светата трапеза и др. е възникнала сред религиозната община на Карнобат (духовенство и дарители. Великолепните резбени образци в Ямбол (от 80-те години), в Казанлък (1890-1891), в Мъглиж (след 1891 г.) са затвърдили желанието за резба, подобна на тая в посочените селища.

Несъмнени са внушенията от новите за епохата европейски художествени и естетически идеи. Те обаче са преработени и преосмислени през възрожденското светоусещане на майсторите, a то е било така жизнено и така добре съхранено дори в началото на XX в. От пръв поглед проличават реалистичните търсения на творците.] Растителният орнамент е натуронаподобителен, възпроизвеждащ очарованието на живата природа с пищно цъфтящите рози, маргаритите, нарциси, слънчогледи; табли, люнети, фризове, колони, са изпълнени с богата, разточителна във великолепието си флора. Традиционни мотиви-символи са преобразени в пластика, излъчваща неотразимо усещане за виталност: орлите, върху които ляга архитравният пояс, са изразени като триизмерна скулптура с мощно разперени крила; току-що кацнали птици кълват от слънчогледова пита; даже фантастичните лами от владишкия трон са предадени с явен стремеж за жизнена правдивост Многобройните вази и вазони, в които обикновено се поставят символите на плодородието - срязан нар и кичури смокини, тук са изпълнени с разкошни букети от различни цветя. Старите двуборчески мотиви пък са променени и освободени от символичност композиции, съставени от два различни животински вида: птица е впила клюн в гърба на нищо неподозиращ елен, захапал растителна клонка (мотив от царската двер) и др. Изобщо старата символика е отпаднала, тя е пожертвана заради натуроподражателната стихия, овладяла творческото мислене. Даже руският императорски двуглав орел - една хералдична композиция - е третиран със силно чувство за реализъм.

Късновъзрожденският патос, характерен за карнобатския иконостас, се долавя осезаемо и в подчертания интерес към декоративни акценти. Най-очебийно е това при традиционните символи, i [росъществували векове наред в дърворезбеното изкуство, но тук вече изтълкувани като пластична украса. Освен това изрязани са немалко плетенични мотиви (типичен за дебърци орнамент), поставени в барокови рамки; люнетите и лозницата пък са обшити с орнамент-мрежа. Но разнообразието от форми, преливащи една в друга, вплетени в най-сложни композиции и съчетания, е постигнато чрез флоралните мотиви, ту уедрени във фронтона под иконостасното разпятие, ту елегантно навлизащи в дълбочина нри малките табли, ту пък старателно подречени при големите табли.

Но нека посоча как ехото на народната митология отзвучава при карнобатския иконостас в църквата "Св. Йоан Богослов"! Двете лами в подножието на надиконостасното разпятие са древен мотив, разпространен във всички балкански страни. първоначалният им смисъл като хтоничен антипод на небесното, божественото, Христовото начало на битието едва ли вече се е помнел.

Такъв процес се наблюдава и при други резбарски групи от възрожденската епоха. Но инерцията в мисленето е така силна, че тези хибридни чудовища отново се появяват от двете страни на кръста, от чиято основа стърчат оръдията на мъченическата смърт на Христос: бич, копие, стълба, факел и пр. В балдахина на архиерейския трон е изрязана двойка лами. Местоположението на тия тератологични същества е свързано с апотропейната им роля. He е така обаче с резбените лами от проскинитариите, превърнати в декор. Охранително е и предназначението на двойката лъвове в основата на архиерейския трон-стара традиция, за която се разказва още в библията: Соломоновият трон бил поставен върху няколко двойки лъвове. Те същевременно символизират и силатана архиерея; затова друга двойка лъвове, разработена като триизмерна пластика, е поставена върху подръчниците на трона. А царската двер в двата си края е увенчана с птичи глави, чиито тела прерастват в гирлянди от палмети. В по-старите решения тази глава (тя обикновено е на орел или грифон) е със змийско тяло - ехо от стар митологичен мотив, тук вече почти напълно пропаднал. Неслучайно се спирам на тези следи от една вече превъзмогната народна митология. Защото възрожденската ни дърворезба представлява симбиоза от барок и ампир (проличаващ главно в орнаментиката) и тератология, онаследена от един дълго време съхранен фолклорно-езически източник. Разбира се, че това не е истинският европейски барок, а преработен и адаптиран барок, роден върху огромния ареал на Източното средиземноморие. Дали ще го наречем левантийски или с друго име, е без особено значение. Тези остатъци от древна тератология са важен момент в стиловата характеристика на разглеждания тук иконостас, както и на възрожденската ни дърворезба в цялост. Преходът към XX в. ни най-малко не е благоприятствал за акцентирането на тези моменти, поради това те са избледнели и десемантизирани. От тях е оцеляло нещо само поради традиционализма в мисленето и в творчеството на резбарите от филиповския род.

През 1927 г. църковното настоятелство започва строежа на "църковно доходно здание" с три магазина и горен етаж с 8 стаи и салон, които от 1930 г. отдава под наем. От 1934 г. наематели стопанисват горния етаж на къща в кв. Галата /Красно село/, както и фурна, продадена през 1938 г. Върху закупено през 1935 г. място църковното настоятелство построява масивна сграда за нова канцелария на свещениците, стая за кръщаване на деца и салон за беседи на братството. През 1942 г. получава приходи от наема на втория етаж на тази сграда. Църквата получава приходи и от празни места, както и от земеделските си имоти - от 1882 г. притежава нива в землището на Карнобат, от 1907 г. - две ниви в с. Мокрен /АврамовЬ/, от 1946 г. нива в землището на с. Глумче. През 1947 г. в църковно помещение-под наем е настанено и читалище "Д. Полянов".

Други приходи църквата получава от два дискуса, продажба на кръщелни свидетелства, кръщавания и венчавания в къщи, биене на камбана, такси от дарения. В един от списъците на дарителите на църквата за периода от 1897 до 1935 г. са вписани 97 дарения. Най-ранното е на Хаджи Георги, завещал на църквата около 1870 г. място от 250 кв.м. с няколко дюкяна. Никола Рухчев подарява за иконостаса кръст с позлатено разпятие, . Юрдан Бятев - кафене, Дойка Златева — малка камбана, Петко Атанасов два големи свещника с двойни табли. Иконата на Свети Йоан Богослов е дарение от свещеник Ив. Филипов, Ив. Икономов, Ив. Г. Бакърджиев, Ив. Кенов, Ив. Георгиев, Слав Милев, Ив. Кунев, Ив. Глобелев и Ив. Габровски.

Църковното настоятелство изразходва голяма част от получените приходи за поддържане в добро състояние сградата на църквата и другите църковни имоти. През 1907 г. църковното настоятелство ремонтира голямото кубе, баданосва сградата отвън с мраморен прах, поставя надписи с наименованието на храма на северната и южната страни. В началото на 1909 г. извършва измазване, боядисване и изографисване на храма отвътре. Основен ремонт на сградата е направен през 1925 г. За Великденските празници през 1936 г. е прекарана електрическа инсталация. През 1938 г. иконата на Св. Йоан Богослов, поставена преди повече от 20 г. на фасадата над западната врата, отново е изрисувана. През 1923 г. църквата разполага с дворно място от около 5000 кв. м. В отчет на председателя на църковното настоятелство от 1928 г. е посочено, че мястото е отнето за градски площад. Затова през 1944 -1945 г. около църковната сграда е поставен тротоар.