|
'''Ан Лушан''' (на [[китайски език|китайски]] 安禄山) е [[китай]]ски военачалник, оглавил голямо въстание срещу династията [[Тан]] през [[755]]. Въпреки неуспеха си, то поставя началото на значителни промени в китайското общество.
Ан Лушан най-вероятно има [[гоктюрки|тюркско]]-[[согдийци|согдийски]] произход и семейството му се заселва в северните части на Китай около [[716]]. Политиката на император [[СюандзунСюендзун]] (управлявал [[712]]-[[756]]) толерира назначаването на офицери с некитайски произход в граничните войски. Тази тенденция се засилва още повече след [[736]] при управлението на първия министър [[Ли Линфу]], който се страхува от евентуалното съперничество на китайски военачалници.
Първото споменаване на Ан Лушан в хрониките на династията Тан е от [[736]]. По това време той командва разузнавателна част по североизточната граница, която е унищожена от [[кидани]]те. По тази причина той трябва да бъде екзекутиран, но е помилван от императора. През следващите години той бързо израства в кариерата и през [[742]] му е поверено самостоятелно командване. В качеството си на военен губернатор на значителни области по северната граница, Ан Лушан придобива влияние пред императора и неговата фаворитка [[Ян ГуйфейГуейфей]], която дори го осиновява.
След смъртта на Ли Линфу през [[752]] се изостря съперничеството между Ан Лушан и [[Ян ГоджунГуоджун]], братовчед на Ян ГуфейГуейфей. След няколко опита на Ян ГоджунГуоджун да го отстрани чрез дворцови интриги, през [[755]] Ан Лушан повежда северните армии, съставени главно от некитайци, към вътрешността на страната. През [[756]] той превзема източната столица [[ЛоянЛуоян]] и се обявява за император.
Силите, лоялни към СюанСюен Дзун и командвани от [[ГоГуо Шухан]], успяват да се укрепят в един проход по течението на [[Хуанхъ]] и да спрат офанзивата на бунтовниците. Шест месеца по-късно Ян ГоджунГуоджун, недоволен от нарастващата популярност на ГоГуо Шухан, нарежда да се предприеме настъпление срещу въстаниците. Армията на Тан е разбита и пред войските на Ан Лушан се открива пътя към западната столица [[Чанан]]. Градът е превзет, а император СюанСюен Дзун бяга на запад, като е принуден от собствените си войници да екзекутира Ян Годжун и Ян Гуфей, а самият той да абдикира в полза на сина си [[Сюдзун]].
Междувременно Ан Лушан е тежко болен и почти сляп в Лоян. В началото на [[757]] той е убит, а мястото му начело на въстанието е заето от сина му [[Ан ДжинсюДзинсю]]. С решителната помощ на [[уйгури]]те, войските на Тан постепенно надделяват, но въстаниците успяват да се задържат до [[763]]. Дори след това правителството не е достатъчно силно и въстаническите военачалници запазват контрол над своите територри, признавайки формално властта на Тан. Подобно е положението и сред лоялните на династията военачалници и през следващите два века Китай е разпокъсан между практически независими дребни владетели.
== Източници ==
| 