Въстание в Северозападна България (1850): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
ред.
Ред 1:
'''Видинското въстание от 1850 г.''' срещу [[Османска империя|османската власт]] е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна [[България]]. В него се включват много от ръководителите на тези въстания.
{{обработка|форматиране}}
 
== Искания ==
Видинското въстание от 1850 година е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България. В него се включили много от ръководителите на тези въстания. Бунтовниците издигат искания за реформи, прилагане на Танзимата и[[Танзимат]]а, административна автономия и самоуправление на българите. За неуспеха на въстанието допринася съществено политиката на сръбското[[Сърбия|Сръбското княжество]], което сътрудничи активно на османската власт в борбата срещу самостоятелните опити на българите за освобождение.
След потушаването на унгарската революция над хиляда полски, унгарски, италиански и немски революционери пристигат във Видин на 21 август 1849 г. Между потърсилите закрила от османското правителство са и Лайош Кошут и Йозеф Бем. Контактите на местни български революционери с тях окуражават българите за подготовка на нова въстание в този край. Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, Ломско, Белоградчишко. Окончателната дата за започване на бойните действия и план се определя на събрание на кнезоете (кметовете) в Раковишкия манастир.
 
Първите сражения стават още на 27 май, но масово въстанието избухва както е определено на 1 юни. Над хиляда души нападат Лом под командването на Капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града при което е убит и водачът им. Командването поема прочутият Иван Кулин и бунтовниците се насочват съм Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села. Друг над три хиляден отряд под ръководството на Петко Маринов се насочва към Видин и блокира крепостта, но скоро зле въоръжените въстаници са разбити от пристигналата турска армия и оцелелите се разпръскват на по-малки чети. Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на десет дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само двеста въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците. Османците започват кървави репресии над местното население при което са изклани няколко хиляди души и всички българи в Белоградчик са избити. Призивите за помощ към руската армия дислоцирана във Влашко и към сръбското княжество остават без всякакъв отклик. Българското „Изложение” и мемоарите на видни българи до европейските правителства запознават европейското обществено мнение с българския въпрос. Макар и локално, Видинското въстание е първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през XIX век, чиято непосредствена цел е извоюване на политическа автономия.
== Подготовка ==
След потушаването на [[Унгария|унгарската]] революция над хиляда полски, унгарски, италиански и немскигермански революционери пристигат във [[Видин]] на 21 август 1849 г. Между потърсилите закрила от османското правителство са и [[Лайош Кошут]] и [[Йозеф Бем]]. Контактите на местни български революционери с тях окуражават българите за подготовка на нова въстание в този край. Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, Ломско, Белоградчишко. Окончателната дата за започване на бойните действия и план се определя на събрание на кнезоете (кметовете) в Раковишкия манастир.
 
Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, [[Лом]]ско, [[Белоградчик|Белоградчишко]]. Окончателната дата за започване на бойните действия и план се определя на събрание на кнезоете (кметовете) в [[Раковица|Раковишкия манастир]].
 
== Ход ==
Първите сражения стават още на 27 май, но масово въстанието избухва, както е определено, на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на Капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема прочутият Иван Кулин и бунтовниците се насочват съм Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села.
 
Друг, над 3-хиляден, отряд под ръководството на Петко Маринов се насочва към Видин и блокира крепостта, но скоро зле въоръжените въстаници са разбити от пристигналата турска армия и оцелелите се разпръскват на по-малки чети.
 
Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само 200 въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците.
 
== Потушаване ==
Османците започват кървави репресии над местното население, при което са изклани няколко хиляди души и всички българи в Белоградчик са избити. Призивите за помощ към [[Русия|руската]] армия, дислоцирана във [[Влашко]], и към Сръбското княжество остават без всякакъв отклик.
 
== Отзвук ==
Българското „Изложение” и мемоарите на видни българи до европейските правителства запознават европейското обществено мнение с българския въпрос. Макар и локално, Видинското въстание е първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през 19 век, чиято непосредствена цел е извоюване на политическа автономия.
 
[[Категория:Българско Възраждане]]
[[Категория:Български въстания]]
[[Категория:Видин]]
[[Категория:Лом]]
[[Категория:Белоградчик]]