Въстание в Северозападна България (1850): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
ред. |
||
Ред 1:
'''Видинското въстание от 1850 г.''' срещу [[Османска империя|османската власт]] е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна [[България]]. В него се включват много от ръководителите на тези въстания.
== Искания ==
След потушаването на унгарската революция над хиляда полски, унгарски, италиански и немски революционери пристигат във Видин на 21 август 1849 г. Между потърсилите закрила от османското правителство са и Лайош Кошут и Йозеф Бем. Контактите на местни български революционери с тях окуражават българите за подготовка на нова въстание в този край. Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, Ломско, Белоградчишко. Окончателната дата за започване на бойните действия и план се определя на събрание на кнезоете (кметовете) в Раковишкия манастир. ▼
== Подготовка ==
▲След потушаването на [[Унгария|унгарската]] революция над хиляда полски, унгарски, италиански и
Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, [[Лом]]ско, [[Белоградчик|Белоградчишко]]. Окончателната дата за започване на бойните действия и план се определя на събрание на кнезоете (кметовете) в [[Раковица|Раковишкия манастир]].
== Ход ==
Първите сражения стават още на 27 май, но масово въстанието избухва, както е определено, на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на Капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема прочутият Иван Кулин и бунтовниците се насочват съм Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села.
Друг, над 3-хиляден, отряд под ръководството на Петко Маринов се насочва към Видин и блокира крепостта, но скоро зле въоръжените въстаници са разбити от пристигналата турска армия и оцелелите се разпръскват на по-малки чети.
Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само 200 въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците.
== Потушаване ==
Османците започват кървави репресии над местното население, при което са изклани няколко хиляди души и всички българи в Белоградчик са избити. Призивите за помощ към [[Русия|руската]] армия, дислоцирана във [[Влашко]], и към Сръбското княжество остават без всякакъв отклик.
== Отзвук ==
Българското „Изложение” и мемоарите на видни българи до европейските правителства запознават европейското обществено мнение с българския въпрос. Макар и локално, Видинското въстание е първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през 19 век, чиято непосредствена цел е извоюване на политическа автономия.
[[Категория:Българско Възраждане]]
[[Категория:Български въстания]]
[[Категория:Видин]]
[[Категория:Лом]]
[[Категория:Белоградчик]]
|