Национална асоциация на сляпо-глухите в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Национална асоциация на слепоглухите в България'''(НАСГБ)e сдружение в обществена полза на х...
 
ред
Ред 1:
'''НационалнаНационалната асоциация на слепоглухите в България''' (НАСГБ) e сдружение в обществена полза на хора със силно нарушение зрение и слух.
 
== Увод ==
== Въвеждащи бележки и малко предистория ==
Известно е, че слепоглухотатаСлепоглухотата вече се признава почти единодушно като отделно увреждане - много различно и от слепотата, и от глухотата, икато в никакъв случай на него не бива да се гледа като на комбинирано увреждане. То сиТова е отделно много тежко полисензорно увреждане - едновременно увреждане на двата дистантни сензорни канала, поставящи носителите на това увреждане в ситуация на изключителен сензорен и информационен дефицит.
 
== Предистория ==
Известно е, че слепоглухотата вече се признава почти единодушно като отделно увреждане - много различно и от слепотата, и от глухотата и в никакъв случай на него не бива да се гледа като на комбинирано увреждане. То си е отделно много тежко полисензорно увреждане - едновременно увреждане на двата дистантни сензорни канала, поставящи носителите на това увреждане в ситуация на изключителен сензорен и информационен дефицит.
В България през 1980-те - 1990-те години нараства броят на слепите с увреден слух. На 18 декември 1993 г. в [[Пловдив]] се създава групата на слепоглухите в рамките на Съюза на слепите в България от 9 учредителя, които единодушно избират за пръв свой председател [[Димитър Парапанов]]. През 1994 г. към ИС на [[Съюза на слепите в България]] (ССБ) се създава комисия по активността и проблемите на слепоглухите, оглавявана също от Димитър Парапанов.
 
В България през 80-те и 90-те години на миналия век нараства броят на слепите с увреден слух. На 18 декември 1993 г. в [[Пловдив]] се създава групата на слепоглухите в рамките на Съюза на слепите в България от 9 учредителя, които единодушно избират за пръв свой председател [[Димитър Парапанов]]. През 1994 г. към ИС на [[Съюза на слепите в България]] (ССБ) се създава комисия по активността и проблемите на слепоглухите, оглавявана също от Димитър Парапанов. Комисията през 1996 г. извършва проучване на 94 слепоглухи. По непълни данни тогава от 15.000 слепи между 1500 и 2000 (10-12%) от тях са с увреден слух. Същата комисия, като взема предвид, че слепоглухотата е уникална, отделна инвалидност, различна от слепотата и глухотата, което се потвърждава впоследствие от резолюцията на учредителната Генерална асамблея на Световната федерация на слепоглухите от 12 октомври 2001 г., стига до заключението, че е крайно необходимо създаването и в България на самостоятелна, независима организация на слепоглухите с цел представяне и защита на техните специфични интереси. По тази причина комисията се трансформира в Инициативен комитет за учредяване на национална организация на слепоглухите в България.
 
== Учредяване и прохождане ==
На 15 август 1997 г. седемдесет и един71 учредители от цялата страна основават в гр. [[Пловдив]] Националната асоциация на слепоглухите в България (НАСГБ), която избира за председател [[Димитър Парапанов]] и за зам.заместник-председател - [[Данчо Данчев]]. Организацията си поставя следните цели и задачи:
 
Организацията си поставя следните цели и задачи:
На 15 август 1997 г. седемдесет и един учредители от цялата страна основават в гр. Пловдив Националната асоциация на слепоглухите в България (НАСГБ), която избира за председател [[Димитър Парапанов]] и за зам.-председател [[Данчо Данчев]]. Организацията си поставя следните цели и задачи:
1. Издирванеиздирване, организиране и подпомагане на слепоглухите и подобряване на социалното им положение;
2. рехабилитация и социална интеграция на слепоглухите и тяхната равнопоставеност в обществото;
3. подобряване личностната им реализация и повишаване на културното и образователното им ниво;
4. защита на човешките им права.
 
== Структура ==
След нейната съдебна регистрация на 22 октовмри 1997 г. се пристъпва към изграждане на структури по места. Досега са създадени 26 регионални дружества в градовете [[Бургас]],[[Сливен]], [[Ямбол]],[[Казанлък]] , [[Стара Загора]], [[Харманли]], [[Димитровград]], [[Кърджали]],[[Пловдив]], [[Смолян]], [[Неделино]], [[Перник]], [[София]], [[Плевен]],[[Горна Оряховица]], [[Велико Търново]], [[Габрово]],[[Русе]], [[Шумен]], [[Дулово]], [[Добрич]] и [[Варна]] в които са организирани около 750 слепоглухи членове. В останалите области на България няма създадени структури. Поради отдалеченост и липса на средства все още не са обхванати в асоциацията огромна част - над 800 слепоглухи. Издирването и проучването на слепоглухите става първоначално най-вече с помощта на здравни институции и местните организации на Съюза на слепите и Съюза на глухите. Сега, разбира се, това е първостепенна задача на регионалните дружества на НАСГБ. Всяко регионално дружество има свой живот. Членовете се включват в различни рехабилитационни, културни, спортни и туристически прояви, разнообразяващи всекидневието им, насочени към социалната им интеграция. НАСГБ полага грижи за социалната реализация на слепоглухите чрез трудоустрояване и обществени изяви. Членовете на асоциацията са предимно хора от третата възраст, по-малко са младите. Все още не са издирени всички слепоглухи деца и младежи. Една от причините е, че слепоглухите у нас са пръснати в отдалечени селища на страната. Липсата на достатъчен финансов ресурс също затруднява тяхното откриване, проучване и организиране. Няколко слепоглухи деца се обучават в училищата за деца с нарушено зрение в София и Варна. До преди две години слепоглухите от надучилищна възраст се рехабилитираха в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив в интернатна форма, където има добре подготвен екип и подходящи условия за обучение, а след април 2004г. в Националния център за рехабилитация на слепоглухи „Хелън Келър”.
След нейната съдебна регистрация на 22 октовмри 1997 г. се пристъпва към изграждане на структури по места. Досега са създадени 26 регионални дружества в градовете [[Бургас]], [[Сливен]], [[Ямбол]],[[Казанлък]], [[Стара Загора]], [[Харманли]], [[Димитровград]], [[Кърджали]],[[Пловдив]], [[Смолян]], [[Неделино]], [[Перник]], [[София]], [[Плевен]], [[Горна Оряховица]], [[Велико Търново]], [[Габрово]], [[Русе]], [[Шумен]], [[Дулово]], [[Добрич]] и [[Варна]], в които са организирани около 750 слепоглухи члена.
 
В останалите области на България няма създадени структури. Поради отдалеченост и липса на средства все още не са обхванати в асоциацията огромна част - над 800 слепоглухи.
В град Пловдив се осъществява проектът "Домашна грижа и социална интеграция за слепоглухи в Пловдив" по програма "ФАР - ЛИЕН", като са предоставени обгрижване, социални услуги, медицинско обслужване и безплатни ремонти по поддържане на домове на слепоглухите.
 
== Ръководни органи ==
НАСГБ получава субсидия от държавния бюджет от 1999 г. Чрез нея се предоставят необходимите специфични помощни средства за облекчаване на комуникацията на слепоглухите. Това са телефони с усилвател на звука в слушалката, мощни звънци за телефон и за входна врата, консумативи за слухови апарати и др. Тази дейност се извършва чрез Бюрото за социални услуги към асоциацията. Със съдействието на община Пловдив функционира Клуб за социални контакти на слепоглухите, където те общуват както помежду си, така и с хора с други увреждания, а също и с представители на институции и обществеността. Във всички регионални дружества на асоциацията се извършват организационна, културно-масова и туристическа дейност съвместно с организациите на хора с други увреждания.
Председател на НАСГБ в момента е [[Димитър Парапанов]], а зам.заместник- председатели са [[Снежана Кирчева]] и [[Соня Захариева]]. Останалите членове на неговия управителенУправителен съвет са: Боряна Коскина, Недялка Камбурова, Станчо Добрев и Калинка Ковачева. председателПредседател на контролнияКонтролния съвет е Маринка Маринова.
 
== Дейност ==
Издирването и проучването на слепоглухите става първоначално най-вече с помощта на здравни институции и местните организации на Съюза на слепите и Съюза на глухите. Сега това е първостепенна задача на регионалните дружества на НАСГБ.
 
След нейната съдебна регистрация на 22 октовмри 1997 г. се пристъпва към изграждане на структури по места. Досега са създадени 26 регионални дружества в градовете [[Бургас]],[[Сливен]], [[Ямбол]],[[Казанлък]] , [[Стара Загора]], [[Харманли]], [[Димитровград]], [[Кърджали]],[[Пловдив]], [[Смолян]], [[Неделино]], [[Перник]], [[София]], [[Плевен]],[[Горна Оряховица]], [[Велико Търново]], [[Габрово]],[[Русе]], [[Шумен]], [[Дулово]], [[Добрич]] и [[Варна]] в които са организирани около 750 слепоглухи членове. В останалите области на България няма създадени структури. Поради отдалеченост и липса на средства все още не са обхванати в асоциацията огромна част - над 800 слепоглухи. Издирването и проучването на слепоглухите става първоначално най-вече с помощта на здравни институции и местните организации на Съюза на слепите и Съюза на глухите. Сега, разбира се, това е първостепенна задача на регионалните дружества на НАСГБ. Всяко регионално дружество има свой живот. Членовете се включват в различни рехабилитационни, културни, спортни и туристически прояви, разнообразяващи всекидневието им, насочени към социалната им интеграция. НАСГБ полага грижи за социалната реализация на слепоглухите чрез трудоустрояване и обществени изяви. Членовете на асоциацията са предимно хора от третата възраст, по-малко са младите. Все още не са издирени всички слепоглухи деца и младежи. Една от причините е, че слепоглухите у нас са пръснати в отдалечени селища на страната. Липсата на достатъчен финансов ресурс също затруднява тяхното откриване, проучване и организиране. Няколко слепоглухи деца се обучават в училищата за деца с нарушено зрение в София и Варна. До преди две2 години слепоглухите от надучилищна възраст се рехабилитираха в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив в интернатна форма, където има добре подготвен екип и подходящи условия за обучение, а след април 2004г2004 г. в Националния център за рехабилитация на слепоглухи „Хелън Келър”.
 
В град Пловдив се осъществява проектът "Домашна грижа и социална интеграция за слепоглухи в Пловдив" по програма "ФАР - ЛИЕН", като са предоставени обгрижване, социални услуги, медицинско обслужване и безплатни ремонти по поддържане на домове на слепоглухите.
 
== Сътрудничество ==
НАСГБ получава субсидия от държавния бюджет от 1999 г. Чрез нея се предоставят необходимите специфични помощни средства за облекчаване на комуникацията на слепоглухите. Това са телефони с усилвател на звука в слушалката, мощни звънци за телефон и за входна врата, консумативи за слухови апарати и др. Тази дейност се извършва чрез Бюрото за социални услуги към асоциацията. Със съдействието на общинаОбщина Пловдив функционира Клуб за социални контакти на слепоглухите, където те общуват както помежду си, така и с хора с други увреждания, а също и с представители на институции и обществеността. Във всички регионални дружества на асоциацията се извършват организационна, културно-масова и туристическа дейност съвместно с организациите на хора с други увреждания.
 
Установените контакти от 1997 г. и сътрудничеството със СЕНС - Великобритания, участието на НАСГБ в Петата европейска конференция по слепоглухотата на DEAFBLINDDeafblind INTERNATIONALInternational, в Седмата световна конференция "Хелън Келър" и в учредителната Генерална асамблея на Световната федерация на слепоглухите през 2001 г. в Нова Зеландия, създават условия обучението и рехабилитацията на слепоглухите ув насБългария да се издигнат на по-високо стъпало.
 
НАСГБ е учредител през 2001г. на Световната федерация на слепоглухите и на през 2003г. - на Европейския съюз на слепоглухите.
Line 31 ⟶ 46:
НАСГБ е провела няколко научно-практически конференции и семинари по проблемите на слепоглухотата и слепоглухите. През последните години нейни делегации участват активно в подобни форуми и в чужбина.
 
== Партньори в дейността ==
== Ръководни органи ==
Председател на НАСГБ в момента е [[Димитър Парапанов]], а зам.- председатели са [[Снежана Кирчева]] и [[Соня Захариева]]. Останалите членове на неговия управителен съвет са: Боряна Коскина, Недялка Камбурова, Станчо Добрев и Калинка Ковачева. председател на контролния съвет е Маринка Маринова.
 
== Партньори в дейността ==
НАСГБ работи изключително много за добрите партньорски отношения със Съюза на слепите в България и Съюза на глухите в България, нейни равностойни партньори, като търси тяхната подкрепа и сътрудничество при отстояване на специфичните права на хората с увредени зрение и слух пред държавата и обществото, така както е в Европа, САЩ и Япония. Организацията поддържа също добро сътрудничество с Катедрата по специална педагогика на СУ „Св. Климент Охридски”.
 
== Периодични издания ==
От юни 2003г2003 г. на хартиен носител се издава списанието на НАСГБ "Звук и светлина". От 2004г2004 г. това списание се издава и на аудиокасети, а от 2007г2007 г. - и на CD. OtOт 2005 2005гг. редактор на "Звук и светлина" е журналистът Емил Пехливанов.
 
== Външни препратки ==
* [http://sotirof.dir.bg/ka-org2.html БЪЛГАРСКИТЕБългарските ОРГАНИЗАЦИИорганизации за слепи - вчера и днес]
ЗА СЛЕПИ - ВЧЕРА И ДНЕС]
 
: ''Тази статия се основава на материал от [http://sotirof.dir.bg/ sotirof.dir.bg], използван с [[Потребител:Uroboros/Разрешение_Sotirof|разрешение]]. ''
 
[[Категория:Български организации]]
[[Категория:Увреждания]]
[[Категория:Пловдив]]