Видинско царство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: hu:Vidini Királyság
Ред 21:
През 1369 г. цар Иван Александър влиза в съюз с влашкия войвода [[Владислав Влайку]] и отцепилия се деспот [[Добротица]] с цел освобождаването на Видин от унгарците. Влайку завзема Видин и го окупира за 6 месеца, но унгарският крал успява да си го възвърне. Той влиза в преговори с Иван Александър и се съгласява да му върне Видинската област, ако царят му даде дъщерите си за заложнички. Към края на годината Видин отново е в български ръце. Иван Срацимир е освободен и се връща във владенията си. Българското население прогонва [[францисканци|францисканските]] монаси. Има сведения, че някои от тях са убити.
 
==Видинско царство (1371 - 13961422)==
На 17 февруари 1371 г. умира цар Иван Александър. Всеки от двамата му наследници - Иван Срацимир и Иван Шишман, смята себе си за единствено законен владетел на Българското царство и не признава правата на другия. Стига се до окончателно отделяне на Видин от останалите български земи и обособяването на Видинско царство. Иван Срацимир се титулува ''"В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци"'' - титла, наследена от баща му. Същата носи и неговият полубрат в Търново.
 
Липсват сигурни сведения за военен сблъсък между Видинското и Търновското царство, но се предполага, че [[София]] е била първоначално владение на Иван Срацимир, а през 1373 г. е преминала в ръцете на Иван Шишман.
 
Line 30 ⟶ 31:
 
Поради разположението си Видинското царство на първо време остава незасегнато от турските нападения. Иван Срацимир не се намесва по никакъв начин в борбата на [[Търновското царство]] срещу [[Османската империя]]. С нарастване на османската заплаха, за да избегне евентуална агресия, Срацимир се признава за турски [[васал]].
 
Задължава се да изплаща ежегоден данък и да подпомага султана с военни сили, когато това бъде изискано от него. След като падат Търновското царство и [[Добруджанско деспотство|Добруджанско деспотство]], през 1395 г. видинският цар е принуден да допусне турски гарнизон в столицата си. От тогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново. То е оглавявано от митрополит Йоасаф Бдински и престолонаследника Константин. Те измолват мощите на света [[Филотея Темнишка]] и ги отнасят във Видин.
 
През 1396 г. унгарският крал [[Сигизмунд І]] организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Той предава в ръцете на Сигизмунд турския гарнизон и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. На 25 септември, в битката при [[Никопол]], християнската армия е разгромена от султан [[Баязид I]]. След победата си, той се отправя към Видин за да се разправи с изменилия му васал. Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в [[Бурса]]. По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна. Предполага се, че или е удушен, или е прекарал остатъка от живота си в тъмница.
През 1396 г. унгарският крал [[Сигизмунд І]] организира кръстоносен
поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Той предава в ръцете на Сигизмунд турския гарнизон и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. На 25 септември, в битката при [[Никопол]], християнската армия е разгромена от султан [[Баязид I]]. След победата си, той се отправя към Видин за да се разправи с изменилия му васал. Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в [[Бурса]]. По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна. Предполага се, че или е удушен, или е прекарал остатъка от живота си в тъмница.
 
Според преобладаващата представа падането на Видинското царство в ръцете на турците през 1396 г. слага край на [[Втората българска държава]]. Престолонаследникът [[Константин II Асен|Константин]] успява да се спаси и по-късно, заедно с братовчедпървия си братовчед княз [[Фружин]] (син на цар Иван Шишман) оглавява първото [[Въстание на Константин и Фружин|въстание]] на българите срещу Османската империя. Има обаче [[Константин II Асен|сведения]] от съвременници, според които оставят впечатление, че Видинското царство продължава да съществува и след 1396 г. като васално на султана. Счита се, че Константин II Асен, наследил баща си като цар (1397–1422), контролира поне част от българските земи и редица страни го признават за цар на България.
 
==Източници==