Видинско царство: Разлика между версии

Поради разположението си Видинското царство на първо време остава незасегнато от турските нападения. Иван Срацимир не се намесва по никакъв начин в борбата на [[Търновско царство|Търновското царство]] срещу [[Османската империя]]. С нарастване на османската заплаха, за да избегне евентуална агресия, Срацимир се признава за турски [[васал]].

Задължава се да изплаща ежегоден данък и да подпомага султана с военни сили, когато това бъде изискано от него. След като падат Търновското царство и [[Добруджанско деспотство|ДобруджанскоДобруджанското деспотство]], през 1395 г. видинският цар е принуден да допусне турски гарнизон в столицата си. От тогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново. То е оглавявано от митрополит Йоасаф Бдински и престолонаследника Константин. Те измолват мощите на света [[Филотея Темнишка]] и ги отнасят във Видин.

През 1396 г. унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд І]] организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Той предава в ръцете на Сигизмунд турския гарнизон и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. На 25 септември, в битката при [[Никопол]], християнската армия е разгромена от султан [[Баязид I]]. След победата си, той се отправя към Видин за да се разправи с изменилия му васал. Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в [[Бурса]]. По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна. Предполага се, че или е удушен, или е прекарал остатъка от живота си в тъмница.