|
== Устройство на кораба ==
Общата маса на космическияткосмическия кораб достига 4,73 тона, дължина (без антените) - 4,4 м, а максималниямаксималният диаметър - 2,43 м.
Корабът се състои от сферичен [[спускаем апарат]] (маса 2,46 тона и диаметър 2,3 м) така също изпълняващ функциите на орбитален отсек и конически приборен отсек (маса 2,27 тона и максимален диаметър 2,43 м). Отсеците са съединени механически с помощта на метални ленти и пиротехнически ключалки. Корабът има следните системи: за автоматично и ръчно управление, за автоматично ориентиране към [[Слънце]]то, за ръчна ориентация към [[Земя]]та, животоосигуряваща (разчетена за поддържане на вътрешна атмосфера, близка по своите параметри до земната в течение на 10 денонощия), командно-логическо управление, за електрозахранване, терморегулиране и приземяване.
За осигуряване на задачите по работа на човек в космическото пространство, корабът се е снабдявалснабден с автономна и радиотелеметрична апаратура за контрол и регистрация на параметрите, характеризиращи състоянието на космонавта, конструкциите и системите, ултракъсовълнова и късовълнова апаратура за двустранна радиотелефонна връзка на космонавта с наземните станции, командна радиолиния, програмно-времево устройство, телевизионна система с две предаващи камери за наблюдение на космонавта от Земята, радиосистема за контрол на параметрите на [[орбита]]та и пеленгация на кораба, спирачен двигател ТДУ-1 и други системи.
Спускаемият апарат има два [[илюминатор]]а, един от които се разполага на входния [[люк]], малко над главата на [[космонавт]]а, а другият, оборудван със специална система за ориентация, в пода до краката му. Космонавтът облечен в [[скафандър]], се разполага в специално [[катапултиращо кресло]]. На последният етап на кацането, след спирането на спускаемиятспускаемия апарата в [[атмосфера]]та, на височина 7 км, космонавтът се катапултира от кабината и извършва приземяване с [[парашут]]. Освен това е предвидена възможност за приземяване вътре в спускаемиятспускаемия апарат. Той има собствен парашут, но няма средства за меко приземяване, което може да доведе до сериозни травми на космонавткосмонавта останал в него.
Апаратурата на корабите «Восток» е направинанаправена колкото може по-проста. Маневрата за завръщане обикновено се извършва автоматично по радиокоманда от Земята. С цел хоризонтална ориентация на кораба се използват инфрачервени датчици. Изравняването по оста се е изпълнявало посредством звездни и слъчеви датчици за ориентация.
В случай на отказ на автоматичните системи, космонавтакосмонавтът е можел да премине на ръчно управление. Това е било възможно за сметка на използването на оригинален оптически ориентаторориентир «Взор»(поглед), разположен на пода на кабината. На илюминатора е разположена кръгова огледална зона, а на специален матов екран са били нанесени стрелки, показващи посоката на изместване на земната повърхност. При правилно разположение на кораба спрямо хоризонта, всичките осем визьора на огледалната зона се осветяват от слънцето. Наблюдението на земната повърхност през централната част на екрана позволява да се контролира направлението на полета.
== Модификации ==
|
