Клипертон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: id:Pulau Clipperton
м Mixed words repair
Ред 3:
Островът е съставен от напълно свързани помежду си [[коралов риф|коралови рифове]], които обграждат недълбока [[лагуна]] с [[обиколка]] около 8 км. Водата в лагуната е застояла, с леко кисел състав. Най-високата точка е 21 м.
 
[[Климат|Климатът]] е океански, тропически. Средна [[температура]] 20–32°C. Дъждовният сезон обхваща [[май]] до [[октомври]]. Чести тропически бури. Океанските води около острова са сравнително топли. Преобладават предимно западни шшвятър|ветровeщщветровещщ.
 
Административно се управлява от върховния комисар за [[Френска Полинезия]].
Ред 12:
==Растителност==
Островът е покрит с редки храси, треви, пълзяща [[растителност]] (Ipomoea) и малко на брой кокосови палми. Растителността образува шубраци с височина около 30 см.В миналото е имало по-богата храстовидна растителност, която в периода [[1858]] - [[1917]] г. е унищожена в по-голямата си чaстчаст - вероятно от човешка намеса или от честите тропически бури.
 
През [[1962]] г. на острова пристигат копачи на [[гуано]]. В периода на обитаването им на острова [[флора|флората]] се обогатява с насаждение от [[кокосва палма|кокосови палми]] ([[Cocos nucifera]]), няколко вида нови растения - ([[Cenchrus echinatus]]), ([[Corchorus aestuans]]) и ([[Brassica juncea)]].
Ред 26:
През [[1856]] г. американската [[компания]] ''American Guano Mining Company'' обявява острова за владение на [[САЩ ]]и започва добив на гуано. [[Наполеон III]] анексира отново острова на [[17 ноември]] [[1858]] г. и го приобщава към френското владение [[Таити]]. През [[1897]] г. [[Мексико]] разполага военен пост на острова и го обявява за мексиканска територия. Островът е завладян отново от САЩ през [[1898]] г. в хода на [[Испано-американска война|Испано-американската война]].
 
През [[1906]] г. aнглийскатаанглийската компания ''British Pacific Island Company'' купува правата за добив на гуано от мексиканското правителство и построява миньорско селище. Същата година Мексико отново изпраща свои виойски на острова. До [[1914]] г. около 30 мексикански семейства (100 души) живеят на острова. По време на [[Максиканска революция|Максиканската революция]] голяма част заселниците измират, а останалитеса спасени през [[1915]] г. от американския кораб 'Lexington'. Н острова остава само пазачът на фара Викториано Алварез с няколо жени и деца. През [[1917]] г. Алварес се самопровъзгласява за [[крал]], но по-късно е убит от една от жените. Последните останали живи - три жени и две деца са прибрани от американския кораб 'Yorktown' през юли, същата година.
 
В следващите 10 години [[Франция]] и [[Мексико]] многократно обсъждат въпроса за принадлежността на острова, но не постигат съгласие. През [[1930]] г. Франция се обръща към [[Ватикана]] с молба да се определи правото на владение над острова. Папата назначава за [[арбитър]] по спора италианският крал [[Виктор Емануел]]. Една година по-късно, през [[1931]] г. италианският крал присъжда острова за владение на Франция. Французите построяват отново разрушения испански фар и изпращат военно подразделение на острова. Френските военни остават на острова до [[1938]].