Дионисий Ловчански: Разлика между версии

'''Дионисий Ловчански''' е [[България|български]] [[духовник]], [[Ловчански митрополит]] ([[1873]]-[[1875]]). До [[1867]] г. е [[дякон]] на Софийския митрополит. Следва [[богословие]] в [[Белградска семинария|Белградската семинария]] ([[1869]]-[[1872]]). Учител е в [[Берковица]], един от основателите на читалището. Избран е за Ловчански митрополит на [[14 юни]] [[1873]] г. Когато през 1873 г. екзарх [[Антим I]] повиква пред Светия Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора, той му казва: ''„Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.“'' (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). В [[Ловеч]] Дионисий Ловчански разобличава турски злоупотреби и настоява пред турското правителство за разследване. Умира от [[туберкулоза]], според други иpточнициипточници е отровен. Във вестник „[[Знаме]]“ [[Христо Ботев]] го споменава ''„в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!“'' Според Ботев младият епископ бил отровен, защото изобличил злоупотреби на софийския управител [[Маасар паша]] (''„българоубиецът [...] джелатинът на [[Васил Левски]]“'') и на ловчанския каймакамин, ''„изверг в пълен смисъл на думата“''.