Павел Старозагорски: Разлика между версии

На [[23 март]] [[1923]] г. [[Свети Синод]] утвърждава за [[Старозагорски митрополит]] Драговитийския [[епископ]] Павел. Той е роден на [[5 март]] [[1882]] г. в [[Самоков]] със светско име Петър П. Константинов. Първоначално образование получава в [[Самоков]], а гимназиално в [[Русе]]. През 1897 г. постъпва в Самоковското богословско училище, което завършва в 1902 г. Заминава за [[Русия]], където следва в Таврическата духовна семинария, а през [[1907]] г. завършва Петербургската духовна академия с научна степен "кандидат на богословието". На 6 декември 1907 г. митрополит [[Антим Търновски]] го подстригва в [[монашество]] под името [[Павел]], а на 20 юни 1908 г. Доростолския и Червенски митрополит Василий го ръкополaгаръкополага в сан [[йеромонах]]. След това бива назначен от [[Свети Синод|Светия Синод]] за учител-възпитател в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“]], а поради голямата му начетеност е назначен за [[протосингел]] на Пловдивската митрополия, където служи осем години и усвоява църковната администрация. На 26 декември 1913 г. [[митрополит]] Максим го въвел в [[архимандрит|архимандритски]] чин. На 14 декември 1917 г. [[Свети Синод|Светият Синод]] назначава [[архимандрит]] Павел за [[ректор]] на [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], която той ръководил шест учебни години.