Червонец: Разлика между версии

Червонецът бил посрещнат от населението с доверие и бил разглеждан по-скоро не като средство за обращение, а като непарична ценна книга. Много от хората разчитат, че ще бъде направен обмен на хартиените червонци за злато, въпреки че така и не бил издаден правителствен акт за свободна размяна на червонците за злато. Така или иначе, хората сменяли хартиените червонци за царски златни монети и обратно, понякога даже с известно предимство за хартиените червонци (заради евентуалните удобства с ликвидността и съхраняването). Заради този курс червонеца остава стабилен, което дава добра основа за развитието на [[Нова икономическа политика|НЕП]]а.

 

През [[1923]] г. относителният дял на червонците в общата [[парична маса]] нараства от 3 % до 80 %. В страната действат две валутни системи: Държавната банка всеки ден обявява нов курс на червонеца към рублата, което поражда условия за [[спекулация]] и създава трудности за развитието на търговията и стопанството. Червонецът станал предимно градска валута. На село само заможните селяни можели да си го купят, докато за масата селяни той бил твърде скъп. Тогава се считало, че да се продава продукция за “совзнаци” е неизгодно, а това довело до ръст на цените на селскостопанските продукти. Това била причината за провеждане на втора деноминация (1:100) рубли.