Карагеорги Петрович: Разлика между версии

Малко преди края на [[Австрийско-турска война|Австрийско-турската война]] от [[1787]] годинaгодина, когато е създадена [[Кочина крайна]], Карагеорги се бие на страната на [[Австрийска империя|австрийците]] като подофицер. Към средата на [[1791]] година е сключен мир и Карагеорги е награден с медал за храброст, след което става [[хайдутин]] и сформира голяма хайдушка чета. През [[1793]]-[[1794]] година четата се разпуска и Георги Петрович живее мирно със семейството си в [[Топола (град)|Топола]].

На народен събор в [[Орашац (Сърбия)|Орашац]] Карагеорги е избран за водач на въстанието. Като строг и последователен лидер Георги Петрович печели авторитет сред народа и сръбските първенци. След подписването на [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия мир]] от [[1812]] година ситуацията в Сърбия се променя и през следващата година Карагеорги бяга в Австрийската империя, като през [[1816]] се присъединява към въстаниците от [[Филики етерия]] в [[Гърция]]. През [[1817]] пристига тайно в Сърбия и се договаря с [[Милош Обренович]] да действат заедно в продължаващата борба, но княз Милош нарежда да го убият през нощта на 13 срещу [[14 юли]] [[1817]] годинaгодина в село Радоване, [[Смедерево|Смедеревско]]. Така започва съперничеството между наследниците на двамата сръбски водача, които последователно заемат сръбския престол.