Карагеорги Петрович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sv:Karađorđe Petrović |
м Mixed words repair |
||
Ред 16:
След бягството си Карагеорги извършва отцеубийство — най-оспорвания момент от живота на сръбския революционер. Причините за това негово деяние са доста неясни и оспорвани. През [[1796]] година Георги се завръща в Сърбия, като се изповядва и моли за опрощение, което му се дава от духовниците и от народа.
Малко преди края на [[Австрийско-турска война|Австрийско-турската война]] от [[1787]]
Към края на [[18 век|18-ти]] и началото на [[19 век]] положението в сръбските земи се изостря от произвола на местните османски управници и [[еничари]]те, който подбужда сръбското население да се вдигне на въстание.
Повод за [[Първо сръбско въстание|Първото сръбско въстание]] е кърваво събитие, познато в сръбската история като [[Сеч на князете|Сечта на князете]], с която османските власти са целят да сплашат сръбските първеници и народ и така да пресекат подгтовката за въстанието.
На народен събор в [[Орашац (Сърбия)|Орашац]] Карагеорги е избран за водач на въстанието. Като строг и последователен лидер Георги Петрович печели авторитет сред народа и сръбските първенци. След подписването на [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия мир]] от [[1812]] година ситуацията в Сърбия се променя и през следващата година Карагеорги бяга в Австрийската империя, като през [[1816]] се присъединява към въстаниците от [[Филики етерия]] в [[Гърция]]. През [[1817]] пристига тайно в Сърбия и се договаря с [[Милош Обренович]] да действат заедно в продължаващата борба, но княз Милош нарежда да го убият през нощта на 13 срещу [[14 юли]] [[1817]]
==Вижте още==
|